Черните банкери

Казански подаде вестника на Турецки:

— Вземете, можете да се запознаете.

— Тук? При вас?

— Да, разбира се, веднага ще обсъдим.

Турецки седна до бюрото и започна да чете статията, наречена „Чиновнически интереси в банята“. В нея наистина се описваше и коментираше заснетото на видеокасетите: гуляите с момичета, а по-нататък — посещението на сауната с младите жрици на любовта.

— Откъде може да се е появило това? — гневно попита Казански. — Нали ви помолих да не огласявате фактите!

— Засега не мога да ви кажа по какъв начин информацията се е промъкнала в печата, трябва да поговоря с Пихтин, собственика на записите, може би ситуацията ще се изясни.

— Добре, изяснявайте, търсете. Трябва да докажете, че нямате нищо общо! По-нататък, имам още един въпрос към вас: защо сте задържали сина на генерал Василиев?

— Откъде имате тези сведения?

— Нима има значение?

— Да, има. Моля да отбележите, през цялото време някой активно ви заблуждава. Кирил Василиевич си е вкъщи. Той е важен свидетел по делото за убийството на счетоводителя Крохин. Това първо, а второ, той е взел участие в присвояването на материални ценности на стойност шестстотин хиляди долара, пресечено вчера от оперативната група. Не съм възнамерявал да го арестувам, макар че той наистина изрази желание да се озове в следствения арест. Бои се от отмъщението на колегите си. Затова избрах като мярка за неотклонение подписка да не напуска града.

— Но защо аз не зная нищо за това? — попита възмутено Казански.

— Въпросът не трябва да се задава на мен. Задачата беше възложена пряко от Константин Дмитриевич Меркулов и изискваше незабавно решение. Ние се справихме своевременно, предотвратихме грабежа. Сега търсим организатора. Известни са и съучастниците в престъплението.

Казански мълчеше, на лицето му беше изписана досада, постоянно му се струваше, че го подминават. Тази подозрителност заплашваше да прерасне, ако вече не е прерасла, в патология, поне така си мислеше Турецки.

— Ще ви помоля по-малко да закачате… семейството на генерал Василиев.

— А знаете ли защо са държали Кирил във фирмата, която ръководи убиецът и мошеникът Долгальов? Не? Тогава да ви кажа. Генерал Василиев е бил съветник на фирмата по митническите въпроси. Пак той е съветвал и банка „Ресурс“, за което е получил твърде луксозно и скъпо жилище на символична цена.

— Не виждам нищо лошо в това. Той е офицер от запаса, а нашето законодателство не забранява… — започна Казански, но Александър го прекъсна:

— А аз виждам! Василиев старши не просто е съветвал, той е бил своеобразен „чадър“ за престъпната дейност на мошениците — банкери и бизнесмени. Нека се срещнем, когато подготвя делото за изпращане в съда, и тогава да обсъдим детайлите. Не знам какво ще стане с бащата, но за Кирил Василиев мога да кажа следното: предполагам, че ще му се наложи да отговаря не само като свидетел.