Прокобата Тутанкамон [bg]

— Който — изсъска Майа презрително, — ако питаш Хоремхеб, наистина е ръководил всяко негово действие при великата победа в Делтата.

След жертвоприношението кучкарите се приближиха. Разпориха търбуха, източиха кръвта и нарязаха и осолиха различните парчета месо. Въздухът се изпълни с киселата миризма на изпразнени черва и съсирена кръв. Ловната група продължи нататък чак до края на тревистата равнина, където почвата изтъня, а единствената вода се намираше в застояли локви, заобиколени от груби, прашни бурени. Придвижвахме се внимателно сред храсталаците от калина и прещип, който лесно раздираше робите. Бяхме достигнали началото на пустинята, където се стаяваха нощните зверове. Изненадахме стар лъв, кафеникав звяр с черна грива. Притеснен и раздразнен, той се нахвърли върху кучетата ни и разкъса две, преди да успеем да го отпратим с дъжд от стрели и накрая с копието на Хоремхеб през устата. Слънцето се вдигна високо в небето, горещината изстискваше всичките ни сили, както и на кучетата и конете ни.

Стигнахме Оазиса на сладката трева и направихме лагер, разпрегнахме колесниците и наредихме конете в редица. Запалени бяха огньове за готвене, кошниците с храна и вино бяха разтоварени и разопаковани. Миризливата ни плячка бе преместена далече и натоварена в каруци, поръсена със сол и покрита с кожено чергило. Най-накрая всичко бе готово. Като типичен войник, Хоремхеб настоя, че все още не сме вън от опасност и дори когато ловуваме, трябва да се държим сякаш вървим към битка. Хюйи и Майа извъртяха очи към небето. Като се замисля, в този момент ние бяхме най-кръвожадните животни в пустинята: ловците, хиените от Царския кръг. Истинската работа на деня предстоеше. Измихме се в езерцето на оазиса и с благодарност приехме донесеното от слугите изстудено вино. Когато се оттеглиха, ние се настанихме по възглавниците и лорд Ай, почуквайки с дълги нокти по бокала си, привлече вниманието ни с прям въпрос: