Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Измамена. Сега експлозивите щяха да се взривят безполезно на сто и двадесет километра, много над успоредното протежение. Разбира се, собствената й совалка щеше да бъде унищожена, а тя щеше да бъде оставена безпомощна на ПНЕ. Поне това беше на теория. Но Опал Гномски никога не се оставяше без избор.

Тя се закопча на място в пилотската кабина.

— Съветвам ви да се закопчаете — каза тя рязко на братята Калкан. — Вие ме провалихте. Наслаждавайте се на затвора.

Мърв и Глас едва имаха време да се свият преди Опал да активира ежекторни гел-капсули под седалките им. Те мигновено бяха обгърнати в балон от кехлибарен ударен гел и изхвърлени през панели, отворили се в туловището.

Балончетата на ударния гел нямаха източник на сила и разчитаха на първоначално газово задвижване, за да изкарат братята от пътя на опасността. Гелът беше огнеупорен, удароустойчив и съдържаше достатъчно кислород за тридесет минути повърхностно дишане. Мърв и Глас летяха през тъмното пространство, докато не влязоха в контакт със стената на совалката. Гелът се залепи на скалистата повърхност, оставяйки братята Калкан заседнали на хиляди километри от дома.

През това време Опал трескаво въвеждаше кодове в компютъра на совалката. Имаше по-малко от десет секунди, с които да довърши последния си акт на агресия. Артемис Фоул може и да я беше победил този път, но нямаше да доживее да злорадства за това.

Опал експертно активира и изстреля две топлиннотърсещи плазмени ракети през цевите на носа и изстреля собствената си спасителна кабина. Никакъв плазмен гел за Опал Гномски. Тя, разбира се, беше включила луксозна кабина в дизайна на кораба. Само една, прислугата не се нуждаеше от удобство, за да пътува. Всъщност, Опал не се интересуваше от това какво ще стане с братята Калкан така или иначе. Не й трябваха вече.

Тя даде газ до дупка, игнорирайки правилата за безопасност. В края на краищата, на кого му пука, ако одраска туловището на совалката? Щеше да стане много повече от одраскана. Кабината се изстреля към повърхността с повече от осемстотин километра в час. Доста бързо, но не достатъчно, че да избегне шоковата вълна на експлозивите.

Стелтовата совалка избухна в пламък от многоцветна светлина. Зеленика придърпа полицейската совалка близо до стената на шахтата, за да избегне падащи отломки. След преминаването на шоковата вълна, обитателите на совалката чакаха в тишина компютърът да сканира протежението на шахтата над тях. Накрая три червени точки се появиха на триизмерното изображение на шахтата. Две бяха неподвижни. Третата се движеше бързо към повърхността.

— Успели са — въздъхна Артемис. — Не се съмнявам, че движещата се точка е Опал. Трябва да я хванем.

— Трябва — каза Зеленика, която не изглеждаше толкова щастлива, колкото някой би очаквал. — Но няма.

Артемис долови тона на Зеленика.

— Защо? Какво не е наред?

— Това не е наред — каза Зеленика и посочи екрана. Още две точки се бяха появили на екрана и се движеха към тях с екстремна скорост. Компютърът идентифицира точките като ракети и бързо направи сравнение с базата данни.