Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Сламчо коленичи и залази по килима на салона. Сега всички можеха да го видят ясно. Ако някоя от феите решеше да се обърне, щеше да бъде хванат в средата на салона с нищо, зад което да се скрие, освен усмивка.

Просто продължавай и не мисли за това, помисли си Сламчо. Ако Опал те залови, преструвай се, че си се изгубил или имаш амнезия, или тъкмо си излязъл от кома. Може би ще ти съчувства, ще ти даде малко злато и ще те прати да си вървиш по пътя. Да, сигурно.

Нещо изпука леко под коляното на Сламчо. Джуджето замръзна на мястото си, но феите не реагираха на звука. Вероятно това беше ковчежето. Малкото кътче на Опал. Сламчо заобиколи с лазене кутията. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше още изпуквания.

На един стол лежаха два нагласени експлозива точно на нивото на носа на Сламчо. Не можеше да повярва. Точно там, на по-малко от метър разстояние. Това бе едничката част от плана, която се основаваше на късмет. Ако някой от братята Калкан носеше експлозив под ръка или имаше повече експлозиви, отколкото можеше да носи, щеше да се наложи силно да ударят и забият совалката в земята и да се надяват да я обезоръжат. Но те стояха там и направо си го умоляваха да ги открадне. Когато извършваше кражба, Сламчо често даваше гласове на нещата, които щеше да открадне. Той знаеше, че това би се сторило лудост на всички останали, но прекарваше много време сам и имаше нужда да си поговори с някого.

Хайде, господин Красиво Джудже, каза един от експлозивите в дишащ фалцет. Чакам. Не ми харесва тук, знаеш ли? Моля те, спаси ме.