Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]

Главният мотив в аргументацията на защитата беше, че всъщност никой не е бил застрашен от Денис, защото, както се оказа, ударникът бил отстранен и оръжието не можело да произведе изстрел. Денис е знаел това, обясни адвокатът, и едва ли е искал да изплаши хората.

Но едва изрекъл това, когато Денис скочи и изкрещя, че напротив, той наистина е мислел, че оръжието е в изправност.

— Както виждате, ударникът е ключът към целия случай!

След тези думи адвокатът на Денис въздъхна шумно и когато не успя да накара клиента си да млъкне, си седна възмутен.

— Може ли да говоря под клетва като свидетел? — попита Денис съдията.

— Това не е процес, господин Линдън.

— Но мога ли да говоря?

— Добре, продължете.

— Обмислях това дълго време, Ваша чест.

— Продължавате ли и сега? — попита отегченият съдия.

— Да, сър. И най-сетне го осъзнах. — Денис продължи да обяснява: Мери, каза той на съдията, имала афера с някого, вероятно не с шефа си, но все с някого. И организирала командировката до Сан Франциско, за да се срещне с него.

— Зная го, защото се вглеждах в дребните неща. Моят приятел ми каза да търся дребните неща и аз така и направих.

— Дребните неща? — поинтересува се съдията.

— Да! — натърти Денис. — И тъкмо това започнах да правя. Разбирате ли, тя искаше да открия улики.

После обясни: Мери знаела, че той ще се опита да я убие, вследствие на което Денис щял да бъде арестуван или застрелян.

— Затова е махнала ударника от оръжието. Всичко е било подготвено.

— Разполагате ли с някакво доказателство за това, господин Линдън? — попита съдията.

Денис потвърди, че има естествено. Прочел прогнозите за времето и установил, че не е валял дъжд или сняг в деня преди нападението.

— И какво общо има това? — попита съдията, хвърляйки поглед към адвоката на Денис, който безпомощно вдигна вежди.

Клиентът му се изсмя.

— Мокрият капак на плика, Ваша чест.

— Какво следва от това?

— Тя наистина е облизала капака на плика. Изобщо не е било заради снега, както твърдеше.

— Плик ли?

— Запечатала го е, за да си помисля, че ще го даде на любовника си. За да ме доведе до ръба. След това го е скрила, като е знаела, че я наблюдавам.

— Аха, разбирам. — Съдията започна да чете делата за следващия случай.

Тогава Денис изнесе дълга реч, която се въртеше около значимостта на празните послания — за това как неизреченото често може да бъде много по-лошо от изреченото.

— Послание като това, или, бих казал, непослание, определено би оправдало убийството на жена ми и любовника ѝ. Не сте ли съгласен, Ваша чест?