Книга за изгубените неща [bg]

— Това е капан — прошепнал Дейвид. — Няма какво друго да е.

Роланд се изправил.

— Че имам ли някакъв избор? — запитал той. — Длъжен съм да разбера какво се е случило с Рафаел. Не съм изминал целия този труден път, за да седя сега тук и да се взирам в стени и трънаци.

Наместил ръка в скобите на щита, свил я в нужната позиция. Не изглеждал изплашен. На Дейвид му се сторило, че дори има вид на щастлив човек, доста по-доволен от сегашното положение, отколкото, от което и да е друго по време на пътешествието и приключенията им. Вече на края на пътя си, изминал огромното разстояние от родните земи дотук, за да научи съдбата на приятеля си, макар и измъчван от опасения за случилото се с него. И оттук нататък всичко било без значение — каквото и да се случи отвъд крепостните стени и дали му е писано да живее или загине. Защото най-сетне ще научи истината за участта на своя другар.

— Остани тук, поддържай огъня — помолил Роланд. — Ако до разсъмване не съм се върнал, качвай се на Сцила и бягай оттук! Колкото можеш по-бързо оставяй това място зад гърба си. Сега Сцила е колкото мой, толкова и твой кон и зная, че те обича, както обича и мен. А останеш ли съвсем сам, хвани пътя, не се отделяй от него и той направо в кралския замък ще те отведе. Дано книгата накрая ти помогне.

Усмихнал се на момчето, подал ръка.

— За мен беше чест да яздим заедно. И ако съдбата е рекла повече да не се видим, от все сърце ти желая да намериш отговори на въпросите, които те измъчват, както и пътя за дома.

Стиснали си ръцете, Дейвид удържал и не се разплакал. Много му се искало да бъде толкова храбър, колкото и Роланд. По-късно го навестили и други мисли. Хрумнало му, че сигурно Роланд смята Рафаел за покойник и иска да отмъсти за смъртта му. А сега върви към вратата на замъка и предпочита гибелта пред живота, защото не желае да живее без приятеля си.

Придружил го до самия отвор. Тук Роланд вдигнал очи към надвесените тръни, сякаш очаквал те да се забият в него, но нищо не се случило — преминал през тях без проблеми. Пресякъл двора, прекрачил тялото на мъртвия рицар, отворил вратата на кулата. На прага се извърнал назад към Дейвид, повдигнал меча в приветствен рицарски жест или може би за последно сбогом. И потънал в сенките. В същия миг трънаците се раздвижили и затворили пролуката.

Настъпила мъртвешка тишина.