![Всяко мъртво нещо [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/9/vsyako-mrtvo-neshcho-bg-download.jpg)
Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
— Слушай сега — рекох му. — Ако изобщо ги намериш някога, снимките ще липсват. Предполагам, че Хайъмс е претърсвал и шерифската къща, за да ги търси. Наложило му се е да премахне всички следи, които водят към Адилейд Модайн, най-вече към новата й самоличност.
Трудно е човек да изчезне яко дим. Още по рождение за всеки от нас се създава купчина книжа и документи — обществени и лични. За повечето американци те отразяват отношенията и статута им спрямо щата, правителството и държавата, закона. И въпреки всичко има начини тези документи да бъдат подменени, откраднати, унищожени. Отивате и си поръчвате ново кръщелно свидетелство. Например от регистъра за смъртните случаи, като използвате нечие чуждо име и рождена дата. Носите новото свидетелство в обувката си една седмица, то придобива вид на старо. Записвате се в някоя библиотека, вземате си членска карта; не е трудно да получите и карта за гласуване на нечие чуждо име. И така малко по малко ставате нов човек. Отивате в най-близката шофьорска школа с курсове по кормуване, показвате новото кръщелно, картата за гласуване и се явявате на изпит. Ето ви и нова шофьорска книжка. Става много лесно — по ефекта на доминото. Всяка следваща стъпка се базира на валидността на документ, получен в предидущата — малко преди това.
Най-лекият начин е да приемете чужда самоличност. На някой, когото няма да търсят, някого без близки роднини, без семейство, някоя маргинална личност или починал човек. Такива колкото щете. Допускам, че с помощта на Хайъмс Адилейд Модайн се е превърнала в жената или момичето, изгоряло в пожара във Вирджиния. А старият Джак Бартън, добряк, но грозен мъж, е приел красивата жена още щом я е зърнал. После без дори и да подозира нещо, е създал условията и предпоставките тя да получи нужната й нова самоличност, при това желязна и неоспорима. Парите и протекциите, с които се ползват богаташите, са били предостатъчни.
— Още нещо — обади се Мартин. — Ние имаме отделно досие за семейство Модайн. И снимките им липсват до една.
— Възможно ли е Хайъмс да е имал достъп до въпросните досиета?
Чух Мартин да въздиша тежко отсреща.
— Естествено — отвърна ми той. — Та нали е единственият градски адвокат. Защо да не му ги дадем, ако ги поиска? Всички му имат доверие.
— Проверете отново мотелите. Предполагам, че в някой от тях ще намерите багажа на Катърин Демитър. А в него може би ще има още нещо.
— Виж какво, човече, трябва да се върнеш. Налага се. Ще изясним нещата. Цял куп трупове се въргалят при нас и името ти е свързано с всеки един от тях. Нищо повече не мога да направя за теб. Каквото беше, беше. Разбираш ли ме?
— Е, опитай се — колкото можеш. Но аз няма да се върна.
Затворих и набрах нов номер. Обади се глас:
— Да, моля?
— Ейнджъл? Птицата.
— Къде ходиш бе, мамка му? Тук нещата съвсем се сговниха. По клетъчен телефон ли говориш? Затвори и се обади по обикновен.
Обадих му се след десетина минути от обществения автомат пред близкия супермаркет.
— Хората на стария дон са прибрали Пили Пилър. Щели да го държат, докато Боби Шиора се върне, а той е заминал някъде. Изглежда, положението е много кофти за него. Държат го изолиран в имението на Ферера. Опита ли се някой да се добере до него, бум — куршум в челото. Само Боби имал достъп до него.
— Арестуваха ли Сони?
— Не са. Той се крие някъде, но вече е останал сам. Ще трябва да дава обяснения на дъртия.
— Виж, Ейнджъл, загазил съм — казах и му обясних какво е положението. — Ще се върна, но искам да ви помоля за нещо с Луис.
— Кажи, бе, човече. Нямаш проблеми.
Дадох му адреса на наетия склад.
— Наблюдавайте това място. Ще се видим там веднага щом успея да дойда.
Не знаех колко време ще е нужно на ченгетата, докато ме проследят официално. Подгоних мустанга към Ричмънд и го оставих в паркинг, където платих за две седмици напред. После се обадих на няколко места. Срещу 1 500 зелени от частно летище си купих самолетен билет за връщане в Ню Йорк, анонимност и мълчание.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Наистина ли искате да ви оставя тук?
Таксиметровият шофьор бе огромен мъж, възпълен. Косата му бе мокра от пот и тя се стичаше на струйки по бузите и по двойната гуша от тлъстини на врата, чак до мазната яка на ризата. Отзад ми се струваше, че е запълнил цялата предна част на таксито, а и вратата ми се виждаше малка за него. Как ли е успял да се набута в колата? Създаваше се впечатление, че е влязъл преди време, още докато е бил по-слаб, живял е и се е хранил в автомобила, та е пораснал до сегашната си гигантска форма. Таксито бе неговият дом, неговият замък, а поради огромното му туловище току-виж се оказало и негова гробница.