Който се страхува от мечки… [bg]

Сара седеше мълчаливо на края на стола. Сейер й разказа случилото се. Тя поиска да узнае всички подробности: как е лежал Ерки, дали е изпитвал болка. Сейер я успокои. Най-вероятно просто се е чувствал изморен, а кръвозагубата го е изтощила. Сигурно бавно е изпаднал в безсъзнание като в сън. Сейер се мъчеше да не пропусне нищо. Остана само последната подробност.

— Не мога да повярвам, че Ерки е мъртъв — прошепна тя. — Че наистина вече не е между нас. Всъщност дори го виждам пред очите си, и то съвсем ясно. Само че на друго място.

— Къде? — поинтересува се Сейер.

Сара се усмихна смутено.

— Носи се из необятен мрак и поглежда надолу безгрижно. „Само ако знаехте колко е красиво тук — съжалява ни той, — а вие долу само се мъчите.“

Въображаемата картина извика меланхолична усмивка по лицето на Сейер. Той се опита да измисли подходяща реплика, която да смекчи следващите му думи.

— Развързах краката на жабата — неочаквано сподели тя.

— Благодаря, за мен е облекчение.

Беше облечена в сако. Загърна се в него. Сейер не запали луминесцентните лампи на тавана. Настолната лампа със зеленикава светлина върху бюрото му придаваше на кабинета вид на аквариум.

— Трябва да ви съобщя нещо.

Тя вдигна очи, за да разчете изражението му.

— В якето на Ерки открихме портфейл — прокашля се тихо той. — Червен портфейл. Бил е на Халдис Хурн и съдържа близо четиристотин крони.

Сейер млъкна и зачака реакцията й. Лицето й изглеждаше бледо на зеленикавата светлина.

— Едно на нула за Конрад — печално се усмихна тя.

— Не съм спечелил — отвърна той, защото не му хрумна нищо подходящо.

— За какво си мислите?

— Ще дойде ли някой да ви вземе оттук?

Въпросът му се изплъзна, преди да успее да помисли.

Сейер изпитваше желание да я закара до дома й, но Герхард сигурно има автомобил и ще довтаса начаса. Сейер си представи как изглежда съпругът на Сара: седи във всекидневната и си поглежда часовника, очаквайки телефонът да звънне всеки момент; готов е да посрещне и отведе у дома онова, което по закон е само негово.

— Не — вдигна рамене тя. — Дойдох с такси. А шефът е в инвалидна количка, затворен с мен между четири стени. Има множествена склероза.

Сейер се изненада. Не можеше да си представи Сара с инвалид. Очакваше нещо съвсем различно. През ума му мина доста нечестива мисъл.

— Нека да ви закарам.

— Удобно ли е?

— Никой не ме чака вкъщи. Сам съм.

Какво толкова — най-после изплю камъчето.