Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Който се страхува от мечки… [bg]
Който се страхува от мечки… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Който се страхува от мечки… [bg]

Электронная книга - «Който се страхува от мечки… [bg]». Краткое содержание книги:

Момче на тийнейджърска възраст влиза запъхтяно в полицейския участък на малък норвежки град и с див от ужас поглед съобщава, че е открило обезобразения труп на стара жена. Убийството е станало в дома й, който се намира извън градчето, край гората. Сред дърветата момчето е забелязало притаен местния шизофреник, Ерки, който явно е избягал от клиниката за душевноболни. На другата сутрин — въоръжен мъж ограбва местния клон на банка. Крадецът взема заложник и избягва в посока на гората. Но със заложника нещо не е наред — нито хленчи, нито говори и явно не разбира какво става с него. Планът на крадеца започва да се пропуква… Всички са убедени, че убиецът на старата жена е Ерки. Освен неговата лекарка и инспектор Сейер… Въпросът кой е убиецът виси до самия край на романа. Карин Фосум поддържа по брилянтен начин напрежението, за да ни покаже накрая, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността. Професионална медицинска сестра, Карин Фосум работи години в психиатрична клиника, откъдето може би усвоява умението да създава изключителни в психологическо отношение образи. Днес тя е известна в родината си Норвегия като „Кралицата на криминалния роман“, удостоявана е с множество национални и международни награди, включително с Наградата за най-продаван криминален роман от чужд автор в САЩ.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 101
Перейти на страницу:

— Никой не реагира. Ще вляза в къщата.

Скаре го погледна тревожно.

— Едва ли са вътре. Много е тихо.

— Зеб чу звук — припомни Елман.

Сейер и Скаре се върнаха в къщата, а останалите изчакаха с кучетата. Сейер бутна вратата.

— Ехо! Полиция! Има ли някой вътре?

Не получиха отговор. Сейер не очакваше крадецът да се появи изневиделица срещу него и да го застреля. Не така щеше да умре. А и къщата изглеждаше напълно необитаема. Надникна във всекидневната. Видя зелен диван, стар шкаф и сив куфар. Последното го изненада. Направи няколко крачки. Прошепна на Скаре:

— Били са тук.

За миг спря на прашния под и огледа стаята. Очите му се нуждаеха от време, за да привикнат към сумрака. Забеляза човешко тяло в ъгъла: слаб мъж в тъмни дрехи и черна коса, полуизлегнат на пода, с опряна на шкафа глава. Позата му изглеждаше много неудобна. Сейер вече изобщо не мислеше за своята безопасност, не допускаше някой да го нарани. Пристъпи към мъжа и коленичи до безжизненото му тяло. Първо се изненада колко малък, изпосталял и слабичък изглежда той, отпуснат на земята със затворени очи и смъртнобледо лице. Приличаше на дете, страдащо от недохранване, а разпилените му коси стигаха до раменете.

— Ерки — прошепна старши инспекторът.

Трупът лежеше в локва кръв. Сейер опипа тънкия му врат да провери има ли пулс. Не усети нищо. На пръв поглед раната не се забелязваше, но очевидно бе улучен някъде в слабините. Тялото все още не беше напълно изстинало. Сейер понечи да се изправи, но чу неприятен, скърцащ звук. Първо помисли, че Скаре е влязъл в стаята, ала изведнъж нещо тъмно попадна в полезрението му. Вратата на шкафа бавно се отвори и зейна, а пантите изскърцаха. Сейер настръхна. Отдъхна си, защото скърцането престана. Вътре едва ли имаше човек. Не можеше да надникне в шкафа от мястото, където бе застанал, но не допускаше някой да го дебне оттам. Крадецът не би се скрил в стар шкаф, след като е застрелял заложника. Отдавна си е плюл на петите. Вратата сигурно се бе отворила заради стъпките му по пода. Вероятно е раздвижил дъските. Сейер отстъпи заднишком. Вторачи се в тъмния шкаф. Проблесна метал.

Оръжието трепереше силно. Сейер се задъха от изненада и посегна към кобура си, но се отказа. Нищо не разбираше. Погледна втренченото в него създание, побледняло от страх, и револвера в ръката му. В шкафа се криеше Каник. Сейер не проумяваше какво става. Направи му впечатление как момчето държи револвера.

Недей точно сега да допускаш грешка. Спокойно, спокойно, хлапето е на ръба на нервен срив и напълно непредсказуемо. Не мърдай, не повишавай глас. Не показвай колко си изплашен.

— Не исках! — изкрещя Каник.

Гласът му прониза тишината и Сейер направо подскочи, въпреки че беше подготвен.

— Изпречи се на пътя ми! Питайте Морган!

Държеше Сейер на мушка, целеше се в гръдния му кош и имаше огромни шансове да го улучи. Ако знаеше как да стреля. Сейер си отпусна ръцете.

— Не си вдигнал петлето, Каник. Кой е Морган?

Каник зяпна слисано револвера. Помъчи се да вдигне предпазителя, но пръстите му, сковани от ужас, не му се подчиняваха. Най-сетне успя с начинанието, ала Сейер отдавна вече бе извадил своето оръжие. А зад Каник стоеше къдрав мъж с вдигнат пистолет.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)