Пето авеню [bg]

— Удовлетворен съм — обяви той. — Скачаш ли?

— Що за въпрос? — отвърна Селина. — Фасулска работа.

— Опитай се да се съсредоточиш — посъветва я Симпсън. — Изхвърли всичко от главата си и мисли единствено за скока. Нищо няма да ти се случи, гарантирам ти го. Скоро ще бъдеш на сигурно място на сала с постбънджи усмивка, както я наричат скачачите.

Макар че почти не го чу, Селина пое дълбоко дъх и кимна. Отново застана на ръба на моста, стиснала с всички сили парапета. Спокати и помощникът на Симпсън гледаха нагоре от сала. Изглеждаха на хиляда километра оттук.

Селина си сложи превръзката и се запита защо изобщо прави това. Защо винаги трябваше да доказва на себе си и на другите, че по сила, смелост и ум не отстъпва на никой мъж? „Значи се нуждая от психотерапия. Страхотно.“

Някой докосна ръката й.

— Добре ли си? — попита Джак.

— Нищо ми няма — излъга тя.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Мхм.

— Искаш ли после да обядваме заедно?

— Мхм.

— Обичам те — каза той.

Селина се сепна. Май не беше чула правилно. Но когато той стисна ръката й и я целуна нежно по бузата, тя разбра, че е казал точно това. „Обича ме.“ Ако имаше време, щеше да му признае, че и тя го обича, но преди да успее да го направи, Джак се дръпна, за да може Симпсън да закрепи бънджито за глезените й.

— Добре, Селина — каза той. — Ще броя от пет. Просто скочи колкото се може по-надалеч и въжето ще направи останалото. Готова ли си?

Тя кимна.

И Симпсън започна да брои.

С главата на Селина бе пълен хаос. С всяко отброяване сърцето й се разтуптяваше малко по-бързо, дишането й ставаше малко по-плитко, хватката върху парапета — малко по-силна. Запита се какво ли ще стане, ако въжето се скъса. Помисли си за сала и сигурността, която демонстрираше. Помисли си за баща си, за майка си и дори за Лиана. Помисли си за миналата нощ с Джак, за думите, които й бе казал току-що. И после, точно когато Симпсън извика „Скачай!“ и тя скочи във въздуха, Селина осъзна, че й се пишка.

Беше същински кошмар.

Вятърът фучеше в косата й и отвя превръзката от очите. Селина видя как дървета, скали и вода се носят устремно към нея. Стомахът й се преобърна. Мехурът й поддаде. Светът се размаза. И бънджито се опъна.

Спря на сантиметри от водата, за миг погледът й срещна погледа на Спокати, след което беше катапултирана обратно към моста — и отново полетя надолу към сала.

Когато подскачането нагоре-надолу най-сетне спря и партньорът на Симпсън й помогна да се спусне в сала, Спокати я хвана за ръка и я поведе към една дървена пейка. Изтощена, Селина седна.

— Голяма веселба е, нали? — подхвърли той.

Селина се канеше да каже, че не е никаква веселба, а ужас, но точно тогава Спокати изведнъж се подхлъзна, рухна върху борда на сала и го преобърна, запращайки и тримата във водата.

— Нещо става — извика Джак. — Във водата са. Салът се е преобърнал.