Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Черната кутия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черната кутия [bg]

Электронная книга - «Черната кутия [bg]». Краткое содержание книги:

Изминали са повече от 15 години от драматичната гибел на професор Банов в Америка. Синовете му са поели по различни пътища, имат отделен живот, но травмата от внезапната загуба още не е отминала… Откъде идват призраците? От дълбоките пластове на съзнанието или от мрачните джобове на реалността? Как сигналите на отвъдното се проектират в настоящето? Има ли алгоритъм за успеха? Кога загубата се превръща в освобождение? В новия роман на Алек Попов текат два паралелни сюжета, в които се оглеждат два привидно противоположни житейски модела. „Успелият“ и „Неуспелият“ българин се срещат в Ню Йорк, за да погребат семейните призраци и да осъзнаят, че етикетите нямат особена връзка с щастието. Действието лети по ръба на черния хумор, ужаса и мелодрамата, между реалните факти и чистата фикция. Развръзката сякаш подрежда пъзела, но отговорите всеки трябва да намери сам.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 111
Перейти на страницу:

Не е честно, по дяволите!

Мерл сритва ниска вратичка. Разнася се измъчен лай.

- Лили! - извиква Даян.

От ъгъла на тясната квадратна шахта се надига хърбава сянка. Пристъпва, олюлявайки се, към нас и рухва в краката ни. По тънката муцуна е избила пяна.

- Какво си направил, изрод такъв!

Даян се извива като змия и се хвърля към Мерл, забивайки зъби във вдигнатата му ръка. Той я перва с другата и тя отхвърча назад. От носа й руква черна вадичка.

- Добре, убий и мен! - прокънтява шахтата. - Проклет да си!

Клепачите на Лили потрепват конвулсивно и застиват. В изцъкленото й око трепва отблясъкът на далечна мълния. През разбития стъклен покрив надзърта късче облак с цвят на пепел.

- Неее, няма да го направя аз! - разнася се остър шепот като свистене от спукана гума. - Няма да позволя на призрака ти да ме преследва. Ако небето ти прости, и аз ще ти простя. Така харесва ли ти?

- Но аз няма да ти простя, никога!!! - просъсква тя, докато типовете ни завързват от двете страни на кабела, който пълзи по стената.

Долният му край е прекъснат малко преди да влезе в земята. Стягат здраво, мръсниците, без да жалят лентата. Сетне омотават веригата около вратовете ни и я закачат за една от скобите, придържащи кабела.

- Сър! - надигам глас. - Ако името Ексман ви говори нещо, прекратете това безумие начаса!

- И защо? - подигравателно изсумтява Мерл.

- Защото... - събирам сили; трябва да го кажа, това е единственият ни шанс. - Той е баща ми! Да, не ме гледай така! Ексман е мой баща. Лично той ми откри цялата далавера. И ако само косъм падне от главите ни, ще те попилее. Не ти се вярва, а? Обади му се. Питай го! Знам, че сте във връзка, командва те...

- Никой не може да ме командва! Не го познавам! -изревава Мерл и вдига пръст: - Сега всичко се решава там! От бащата на всички бащи!

Вратичката хлопва. Стъпките им се отдалечават в мрака.

Проследявам с поглед дебелата почерняла жица, водеща нагоре. Краят й свършва в основата на дълъг метален прът, изправен на върха на купола.

- Какво иска да каже с това? - измърморва Даян.

- Че сме вързани за жицата на гръмоотвода, предполагам.

В отвора над главите ни лумва нова светкавица. Успявам да преброя до десет, преди да чуем тътена й. Ако се вярва на старите хора, значи е паднала на около десет километра оттук. Изглежда далеч, но крачките на бурите са големи.

- Значи ако ни тресне...

- Свършено е! - изпреварвам я. - Ще изгорим като на електрически стол.

- А какво общо има Ексман?!

- Това е баща ми. Той знаеше какво ще се случи. Предрече го!

- Но нали баща ви е мъртъв!? Енгъс ми разказа как сте получили праха му по пощата. В една черна кутия...

- Така си мислех! Докато не го срещнах. Ексман, колко хитро, нали: бивш човек! Той работи за Сорос. Знаеш кой е Сорос, нали? Не би се доверил на случайни хора. Не го афишира. Мен ако питаш, има защо. Ексман е опасен човек. Лош човек, нищо че ми е баща. След като е нагласил смъртта си, може би е решил, че може да наглася и бъдещето. И да печели! Който контролира бъдещето, контролира пазара!

- Не разбирам! Мисля, че си твърде уплашен, Нед! Аз също. Дано Енгъс ни намери по-скоро...

Гърбът й излъчва трескава топлина. Усещам раздвижването на плешките й в отчаян напън да се освободи. Опитвам се да помогна, като удвоявам усилията ни. Продуктът на копелетата обаче е як. Може би е трябвало да го нарекат Iron Tape? Суперидея! Защо ли не им я продадох?

Отново светкавица! Този път успявам да преброя само до шест. Блясъкът й осветява труповете на Лили и още четири други нещастни псета. Ненормалник! Но размахът на гнева му е респектиращ. Обгръща ни като гореща пепел, избълвана от внезапно събуден вулкан. Бащата на всички бащи!

От дупката на купола руква дъжд. Водата е най-добрият проводник, сещам се. Не искам да умра! В мен има още хляб. Къде е тъпият ми брат? Той трябва да се пържи тук, не аз! Хлипането на Даян отключва стаената ми ярост.

- Този там, какъвто и да ти се пада, е глупак! Видя ли как побесня, като му казах, че Ексман командва парада. Естествено, че ще го командва! Да не би мозъкът му сам да е родил тази брилянтна схема? Сега, предполагам, се двоуми дали да му се обади и трепери. Но е твърде горделив и тъп, за да превъзмогне шибаното си его. Докато се освести, ще се изпържим като скариди!

В този момент лумва нова светкавица; трясъкът й идва почти мигновено.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)