![Лицето над водата [The Face of the Waters - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/7/3/liceto-nad-vodata-the-face-of-the-waters-bg-download.jpg)
Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-004-0
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]». Краткое содержание книги:
Малкият кораб на прокудените е преследван и атакуван от всякакви страховити морски обитатели — безжалостни и смъртоносни.
— Изглеждаш ми преуморен, докторе. Отклонихме се малко на юг. Какво толкова?
— И защо го направихме?
— Питай Делагард.
— Ти пита ли го?
— Не се налага. Следвам го, накъдето ни води. Той обърна на юг и аз също поех на юг.
— Бамбър ми отговори горе-долу по същия начин. Вие да не сте кукли на конци? Мартин, кажи ми: защо вече не плаваме за Грайвард?
— Казах ти. Питай Делагард.
— Ще го питам. Но преди това исках да разбера какво е мнението на другите капитани относно плаването в Пустото море.
— А, стигнахме ли го? — Гласът на Янез бе все така спокоен. — Мислех, че просто се отклоняваме за известно време на юг по някаква причина, за която Делагард не иска да говори. Доколкото ми е известно, Грайвард си остава крайната ни цел.
— Сериозно ли говориш?
— Ако кажа да, ще ми повярваш ли, докторе?
— Бих искал.
— Това е истината, докторе. Кълна се Бога, че е така. Делагард не е казал нито думичка и никой от нас не го е питал. Предполагам, че Сестрите дори не са разбрали за промяната в курса.
— Обсъди ли го с Кадрел и Стайвол?
— Разбира се.
— Стайвол е твърде близък с Делагард и му нямам доверие. Той какво каза?
— И той е изненадан като нас.
— Вярваш ли му?
— Да. Но какво значение има? Всички правим каквото каже Делагард. Ако искаш да знаеш какво става, питай него. И ако ти каже, можеш да го споделиш с мен.
— Обещавам.
— Сега да се свържа ли със Стайвол? — попита Даг Тарп.
— Не. Мисля да го пропуснем.
Тарп дърпаше нервно увисналата кожа на шията си.
— Какво става, мамка му? Смяташ, че е някакъв заговор ли? Че всички капитани са замислили нещо и не ни казват?
— Лично аз вярвам на Мартин Янез. Каквото и да се случва. Стайвол може да е човек на Делагард, но не и останалите.
— А Деймис Соултел?
— Какво по-точно?
— Да предположим, че е забелязал промяната, обадил се е на Делагард и го е попитал какво става, Делагард му отвърнал, че не е негова работа, и Деймис толкова се е ядосал, че е обърнал кораба насред онова море и е поел обратно към Грайвард. Знаеш го какъв е избухлив. И сега е някъде на хиляда километра северно, а когато му пращаме сигнали по радиото, не отговаря, защото смята, че вече няма нищо общо с нас.
— Хубава теория. Но кажи ми, Делагард умее ли да борави с радиоапарата?
— Не — отвърна Тарп. — Или поне аз не знам.
— В такъв случай как ще разговаря с Деймис, след като ти не си приемал подобно повикване?
— Хм, прав си.
— Соултел не би си тръгнал ей така. Не, „Златно слънце“ е на дъното на морето и всички от екипажа са загинали. В тези морета живее нещо, което е достатъчно силно, за да изплува тихо посред нощ и да ни потопи. Дано да сме късметлии и да не му се изпречим на пътя. Сега не е време да мислим за „Златно слънце“. Това, което ме интересува, е защо плаваме на юг, вместо на север.
— Ще говориш ли с Делагард, докторе?
— Налага се — заяви Лолър.
8.
Делагард тъкмо се беше прибрал от вахта. Изглеждаше уморен. Яките му плещи бяха прегърбени, главата му бе клюмнала. Тъкмо се канеше да се спусне през люка и да си отиде в каютата, когато Лолър го повика.
— Какво има, докторе?
— Може ли да поговорим?
— Точно сега ли? — Клепачите на Делагард се затваряха.
— Налага се.
— Е, добре. Слез долу с мен.
Каютата на Делагард, почти два пъти по голяма от тази на Лолър, бе затрупана с разхвърляни дрехи, празни бутилки от бренди и всякакви части от корабното снаряжение. Книгите бяха голяма рядкост на Хидрос, така че Лолър се изненада, като видя няколко да се въргалят на пода.
— Нещо за пиене? — предложи Делагард.
— След малко. Но ти си сипи. — Лолър се поколеба за миг. — Нид, изникна един дребен проблем. Изглежда, случайно сме се отклонили от курса.
— Така ли? — Делагард не изглеждаше изненадан.
— Да. И се намираме от погрешната страна на екватора. Плаваме на югозапад вместо на север-северозапад. Всъщност доста сериозно отклонение от курса.
— Толкова встрани? — Делагард го погледна подигравателно. — Брей, значи съвсем сме се объркали. — Отпи глътка, почеса се по гърдите и се опита да внесе известен ред в бъркотията на масата. — Ако е истина, това е огромна навигационна грешка. Някой трябва да се е промъкнал до компаса и да го е обърнал наопаки. Сигурен ли си в думите си, докторе?
— Не си играй с мен. Късно е за това. Какво си намислил, Нид?
— Ти не разбираш нищичко от корабна навигация. Защо си толкова уверен, че плаваме в погрешна посока?