Дългият следобед на Земята
- Автор: Олдисс Брайан Уилсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългият следобед на Земята». Краткое содержание книги:
Слънцето ще се превърне в Нова, а клоните на една невероятна смокиня вече покриват половината планета. Споменът за умното и преуспяващо човечество е прикътан дълбоко в генетичната памет на едно момече. Тези знания ще всмуква драстично „гъбата“ в желанието си да установи господство над себеподобните си. Защото в кошмарната парникова гора растителните видове са месоядни и кръвожадни, и гигантски насекоми кръстосват пространството, като го оплитат в неутолимите си нишки.
В същото време последните издънки на човечеството носят душите си в ръка или се гордеят с опашките си, чрез които са свързани с дървото-майка.
Романът „Дългият следобед на Земята“ би бил една ужасяваща прогноза, ако картината на бъдещето, опиращата се на нашите страхове и надежки, не е пресъздадена по законите на истински големите произведения.
Престижната награда „ХЮГО“ отдава дължимото на Брайън Олдис, на неговото въображение, майсторство и замах на разказвач.
В същото време последните издънки на човечеството носят душите си в ръка или се гордеят с опашките си, чрез които са свързани с дървото-майка.
Романът „Дългият следобед на Земята“ би бил една ужасяваща прогноза, ако картината на бъдещето, опиращата се на нашите страхове и надежки, не е пресъздадена по законите на истински големите произведения.
Престижната награда „ХЮГО“ отдава дължимото на Брайън Олдис, на неговото въображение, майсторство и замах на разказвач.
Перейти на страницу:
— Вероятно си прав. Но затова пък чудесно зная какво предприемате вие.
Младежът отмина острието на ножа с безразличие и се заспуска по косматите крака. Най-сетне стигнаха първите клони на дървото. С огромно удоволствие Грен потопи поглед в зеленината под себе си.
— Хайде — подкани той своите спътници. — Това ще е нашият дом, където опасността ще е моя постелка, а всичко, което вече сме научили, ще ни пази! Дай ръка, Ятмур!
Уловили се здраво, те се спуснаха по първия попаднал им дебел клон. Нито той, нито тя вдигнаха очи към кръстосвача с неговите пътници. Той се отдели и полетя към прорязания от зелени ивици небосклон, а оттам — към плътната синева на космоса.
Перейти на страницу: