Музей на страха
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Музей на страха». Краткое содержание книги:
Когато екскаваторите, копаещи основите за нов строеж в Манхатън, захапват стара тухлена стена, отдолу зейват катакомбите на ужаса: тридесет и шест трупа, зазидани под земята от неизвестен сериен убиец.
Специалният агент на ФБР Пендъргаст и археоложката Нора Кели са въвлечени в паралелното разследване на две серии убийства: едната следа води към тунелите под строежа — и към миналото; другата, по-страшната — към днешния ден. И двете са свързани с потресаващи медицински експерименти над живи човешки същества. Медиите гърмят за убиец „папагал“, който повтаря маниера на своя незнаен предшественик и искат решителна намеса от властите. Но тъкмо агентът и Нора започват да свързват разбърканата мозайка на престъпленията, нова вълна от насилие изригва около тях и шеметните събития ги изправят пред невероятни разкрития.
— Кухня и спалня — отзад — каза Ли без да си дава труда да посочва.
Нора тръгна към задната част на апартамента. Там имаше тясна кухничка, през която се стигаше до две тъмни спални и баня. Нямаше вградени шкафове. Един прозорец на задната стена пропускаше през дебелите си решетки кафеникавата светлина от въздушна шахта.
Нора се върна. Ли проверяваше ключалката на входната врата.
— Трябва поправи брава — каза със зловещ тон. — Много крадец опитвал влезе.
— Много пъти ли са влизали?
Ли закима оживено.
— О, да. Много крадец. Много опасно.
— Наистина ли?
— Много крадец. Много бандит — поклати тъжно глава Ли.
— Този апартамент поне изглежда сигурен.
Нора се заслуша. Таванът изглеждаше добре изолиран — поне тя не долавяше никакъв шум отгоре.
— Квартал несигурен за момиче. Всеки ден убийство, грабеж, кражба. Изнасилване.
Нора знаеше, че въпреки окаяния си вид Китайският квартал бе един от най-безопасните в града.
— Не ме е страх — каза тя.
— Много правило за апартамента — каза Ли, опитвайки друг подход.
— Така ли?
— Никакъв музика. Никакъв шум. Никакъв мъж нощем. — Ли се опитваше да измисли още неща, които една млада жена ще намери за нежелателни. — Никакви цигара, никакви пиене, всеки ден чисти.
Нора слушаше и кимаше одобрително.
— Добре. Звучи ми чудесно. Искам едно чисто и тихо местенце. А и нямам приятел.
С нов пристъп на гняв си помиен за Смитбак и за това как я бе въвлякъл в тази бъркотия с публикуването на статията си. До известна степен той наистина бе отговорен за тези папагалски убийства. А вчера пък бе имал наглостта да спомене името й на кметската пресконференция, та да разбере за нея и целият град. Вече бе сигурна, че след случилото се в архива оставането й в музея бе още по-проблематично от преди.
— Газта не е включена в цена.
— Разбира се.
— Няма климатик.
Нора кимна.
Ли бе изпаднал в затруднение, но лицето му изведнъж светна от нова идея.
— След самоубийство, никакъв оръжие в апартамента.
— Самоубийство ли?
— Млада жена обесила. На ваша възраст.
— Обесила ли се е? Нали споменахте оръжие?
Той се обърка в първия миг, но лицето му отново светна.
— Обесила, но не става. После застреляла.
— Ясно. Предпочела е всестранния подход.
— Като вас, тя няма приятел. Много тъжно.
— Какъв ужас!
— Случило точно тук — посочи Ли кухнята. — Не намерили труп три дни. Лош миризма. — Той облещи очи и добави с драматичен обертон: — Много червей.
— Ужасно — рече Нора и се усмихна. — Но апартаментът е направо прекрасен. Ще го наема.
Отчаянието на Ли се задълбочи, но не каза нищо.
Тя го последва към неговия апартамент. Нора седна на дивана без да я канят. Съпругата пак беше там — внушително присъствие на вратата на кухнята. Върху лицето й бе изписана подозрителност и неудоволствие. Ръцете й изглеждаха като свински бутове.
Мъжът седна с нещастен вид.
— Е — рече Нора, — да приключваме. Искам да наема апартамента. Нуждая се от него веднага. Днес.
— Трябва проверки банка — отвърна неуверено Ли.
— Няма време, а и ще платя в брой. Апартаментът ми трябва още тази вечер, инак няма да имам къде да спя.
Докато говореше, тя извади плика на Пендъргаст. Бръкна в него и извади пачка стодоларови банкноти.
Появата на парите предизвика шумно неодобрение от жената. Ли не отговори. Не откъсваше поглед от банкнотите.
— Тук е наемът за първия месец, за последния месец и осигурителен депозит за един месец. — Нора тръшна пачката на масата. — Шест хиляди и шестстотин долара. В брой. Дайте договора.
Апартаментът беше окаян, а исканият наем — чудовищно висок, поради което навярно си стоеше ненает. Надяваше се, че Ли не би могъл да си позволи да игнорира парите в брой.
Последва нова остра забележка от жена му. Ли я пренебрегна. Отиде отзад и се завърна след малко с два договора. Бяха на китайски.
— Трябва банкова проверка — рече упорито жената на английски заради Нора. — Трябва проверка кредита.
Нора не й обърна внимание.
— Къде да подпиша?
— Тук — посочи мъжът.
Нора написа с размах Бетси Уинчъл и на двата екземпляра и след това добави разписка: 6600 долара, получени от господин Линг Ли.
— Чичо ми Хуанг ще ми го преведе. Надявам се за ваше добро да няма нищо незаконно в него. А сега подпишете вие. За разписката.