Дълбоки води

— Само защото съм се обадил ли, Чарити? — промърмори Ханк.

— Как мислиш, ще реагират жителите на Уиспъринг Уотърс, когато открият личната ти отговорност за фалита на цялото градче, защото си ги въвлякъл в съдебен процес?

Ханк се обърна към Елайъс.

— Моля те, кажи й да се успокои. Преиграва.

— Не преигравам — просъска Чарити през стиснати зъби. — Просто ти казвам какво ще стане, ако направиш още едно от недобре прикритите си обвинения. И не си мисли, че блъфирам.

— Не мисля, че блъфираш — увери я Хнак бързо и хвърли отчаян, умолителен поглед на Елайъс.

Елайъс го изгледа безпомощно и сви рамене — нещо като — какво очакваш да направя. Но вътрешно изпитваше радостно облекчение. Опияняващото усещане го изпълваше целия и изтласкваше смразяването във вените му.

Значи Чарити все пак държи на него. Очевидно държи. След спречкването в къщата му не знаеше на какво да вярва. Но никоя жена не би се нахвърлила така решително да защитава мъж, ако не я е грижа за него.

— За протокола, инспектор Тубърн — продължи Чарити, — ще ти напомня: през цялото време, за което твърдиш, че е извършено убийството на Гуендолин Пит, Елайъс беше с мен.

— Знам, знам — обади се Ханк успокоително.

— Освен това и през последните няколко дни е почти непрестанно с мен. Държа да отбележа, че въпреки всички възможности, с които разполагаш, не успя да откриеш Рик Суинтън, след като изчезна.

— Не е нужно да ми го напомняш — изръмжа Ханк.

— Елайъс нямаше нито времето, нито случая да го открие и убие, уверявам те. Щях да знам, ако беше извършил подобно нещо.