Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Късно следобед на другия ден, застанал до прозореца на трапезарията, Соумс гледаше мрачно площада.
Все още залени със слънчева светлина, веселите широки листа на платаните лъщяха и се полюляваха от ветреца в такта на застанала край ъгъла латерна. Тя свиреше някакъв забравен, старинен валс с кобен ритъм; и го повтаряше неуморно, при все че само листата танцуваха по нейната песен.
Жената с латерната не беше весела, защото беше уморена; пък и никой от високите къщи не й хвърли някоя пара. Тя понесе латерната си и засвири отново през три врати.
Беше същият валс, който свиреха у Роджър, когато Айрин танцуваше с Босини. Донесено от коварната музика, уханието на гардениите лъхна отново Соумс, както го бе лъхнало, когато Айрин мина покрай него с блеснали коси и унесен поглед, увличайки Босини все напред и напред из безкрайния танцувален салон.
Жената въртеше бавно ръчката на латерната; скрибуцала бе тая песен цял ден… скрибуцала бе на близката Слоун стрий, може би и за самия Босини.
Соумс отиде да си вземе цигара от украсената с резба кутия и се върна до прозореца. Мелодията го бе сякаш омагьосала и ето че пред очите му се появи изведнъж Айрин, със затворен чадър в ръка, забързала по площада към къщи, в розова блуза с широки ръкави, която не бе виждал досега. Спря се пред латерната, отвори чантата си и даде пари на жената.
Соумс се отдръпна и застана така, че да вижда в антрето.
Тя влезе с ключ в ръка, остави чадъра и застана пред огледалото. Бузите й пламтяха като изгорели от слънцето; устните се усмихваха. Тя протегна ръце, сякаш искаше да се прегърне, и се изсмя с глас, който напомняше стон.
Соумс пристъпи в антрето.
— Много си… хубава! — каза той.
Тя се обърна като простреляна и мина край него към стълбите. Но той й препречи пътя.
— Защо е това бързане? — запита той, загледан в една къдрица, паднала над ухото й.
Не можеше да я познае. Сякаш цялата гореше, с тия ярки пламнали бузи, очи, устни, с тая необичайна блуза.
Тя вдигна ръка и приглади къдрицата. Дишаше бързо, дълбоко, сякаш бе тичала, и при всеки дъх от косите и тялото й полъхваше аромат като уханието на разцъфнал цвят.
— Не ми харесва тая блуза — каза бавно той. — Много лека и без линия.
Вдигна пръст към гърдите й, но тя отклони ръката му и извика:
— Не ме докосвай!
Улови китката й, тя я изтръгна от ръката му.
— А къде си била? — запита той.
— В рая… далеч от този дом!
С тия думи изтича по стълбите.
Навън, за благодарност, латерната свиреше валса пред самата врата.
Соумс не мръдна. Какво му пречеше да я последва?
Дали виждаше мислено как Босини се навежда от мансардния прозорец на Слоун Стрийт и напряга поглед да види още веднъж отдалечаващата се Айрин, как разхлажда пламналото си лице само при спомена за мига, когато се бе хвърлила на гърдите му… А уханието все още витаеше из антрето заедно със смеха, който напомняше стон.
ТРЕТА ЧАСТ
Новините на мисис Макендър
Мнозина сигурно, в това число и редакторът на „Ултра вивисекционист“, по онова време в разцвета на първата си младост, ще кажат, че Соумс не е постъпил като мъж, щом не е махнал ключовете на вратите на спалнята и не е възстановил с един хубав бой брачното си щастие.
Днес грубостта се приема по-трезво, отколкото навремето, но сантименталните кръгове от населението все пак с облекчение ще узнаят, че Соумс не стори нито едното, нито другото. Форсайтови не действуват с физическо насилие; те са премного предпазливи, и общо взето, премного добродушни. А Соумс имаше и чувство за лично достойнство, недостатъчно да му внуши една наистина великолепна постъпка, но достатъчно да го предпази от извършване на низост, на каквато би бил способен само ако е много разгневен. Освет това един истински Форсайт никога не ще си позволи да стане смешен. И като не виждаше друга възможност, освен тая да набие жена си, Соумс се отказа и се помири с положението без повече приказки.
През лятото и есента той продължаваше да ходи в бюрото си, да се занимава с картините си, да кани приятели на вечеря.
Не напусна града — Айрин отказваше да замине. Къщата в Робин Хил, вече напълно завършена, стоеше празна и необитавана. Соумс бе завел срещу Пирата дело за триста и петдесет лири.
Защитата на Босини беше поета от адвокатско бюро „Фрийк и Ейбъл“. Те не оспорваха фактите, но представиха възражение, което, освободено от правната терминология, се свеждаше до следното: изразът „свобода на действие в рамките, уговорени от нашата кореспонденция“ е пълна безсмислица.
По една случайност, непредвидима, но не и невероятна в тесния кръг на правните среди, до ушите на Соумс стигнаха твърде много сведения за тази линия на защитата, защото колегата му Бъстърд бе вечерял у експерта по определяне на съдебни издръжки Уолмсли с младия Чанкри от адвокатурата по обичайно право.