Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс седи на стълбите
Тази вечер Соумс се качи в стаята си с чувството, че е прекалил. Готов беше да поиска извинение за думите си.
Загаси лампата, която още гореше в коридора и пред стаята им. И се спря с ръка върху дръжката на вратата, за да обмисли как да се извини; защото не искаше тя да види, че е разстроен.
Но вратата не се отвори дори когато я бутна и натисна дръжката. Вероятно Айрин я бе заключила по някакъв повод и бе забравила да я отключи.
Влезе в своята тоалетна стая, дето лампата също светеше с намален фитил, и отиде веднага оттам към спалнята. И тази врата беше заключена. Тогава забеляза, че походното легло, което използваше понякога, беше приготвено за спане, с пижамата му върху него. Сложи ръка върху челото си и я отдръпна овлажнена. Разбра, че е изгонен.
Върна се при вратата, раздруса тихо дръжката и повика:
— Отключи вратата, чуваш ли? Отключи вратата!
Долови леко шумолене, но никой не отвори.
— Чуваш ли ме? Пусни ме веднага — настоявам да отключиш!
Зад вратата дочу дишането й — дишане на уплашено същество.
Ужасно беше това неумолимо мълчание, тази невъзможност да стигне до нея. Той се върна към другата врата, натисна я с цялата си тежест, опита се да я изкърти. Вратата беше нова — поръчал бе да сменят и двете врати по време на сватбеното пътешествие. Вдигна гневно крак да изкърти дъската; но се въздържа; припомни си за прислугата и разбра изведнъж, че е победен.
Хвърли се на леглото в своята тоалетна стая и грабна някаква книга.
Но вместо буквите виждаше жена си… с руси коси, разпилени по голите рамене, с големите тъмни очи… застанала като подгонено животно. И разбра дълбокия смисъл на нейния бунт. Тя го изоставяше завинаги.
Не го сдържаше на едно място, затова отиде пак до вратата. Чу я отново да се движи и повика:
— Айрин! Айрин!
В гласа му прозвуча неволно затрогваща нотка. Лекото шумолене секна — в зловещ ответ. Той застана замислен, със стиснати пестници.
След малко се измъкна на пръсти, изтича до другата врата, направи последно усилие да я отвори. Тя изскърца, но не се поддаде. Той седна на стълбите и зарови лице в ръцете си.
Дълго седя там в тъмнината. Блед лунен светлик, проникнал през прозорчето на тавана, стигаше полека към него откъм стълбите. Той се опита да погледне на случката като философ.
Щом бе заключила вратите, тя не можеше да има вече никакви претенции на съпруга и той ще може да се утешава с други жени!
Направи едно призрачно пътешествие из тоя вид наслади… Нямаше вкус към подобни подвизи. Никога не бе имал, а сега бе загубил и навика към тях. Чувстваше, че няма да си го възвърне. Гладът му можеше да бъде утолен само от собствената му жена, неумолима и изплашена зад заключените врати. Никоя друга жена не му трябваше.
Това убеждение го завладя с непреодолима сила, докато седеше така на стълбите.
Философията го изостави, заместена от мрачен гняв. Поведението на жена му беше безнравствено, непростимо, достойно за всяко наказание, което би могъл да й наложи. Той не желаеше друга жена освен нея, а тя го бе отблъснала.
Трябва наистина да го мрази тогава. Не бе вярвал досега, че е така. Не вярваше и сега. Струваше му се невероятно. Загубил бе сякаш способността да разсъждава. Ако тя, жената, която бе смятал за така нежна и покорна, можеше да извърши една толкова решителна постъпка… какво ли имаше да дочака?
Запита се отново дали съществува някаква връзка между нея и Босини. Не вярваше: не желаеше да допусне тази причина за държането й… непоносимо беше да помисля дори такова нещо.
Непоносимо беше да си представи, че брачният му живот може да стане обществено достояние. Щом нямаше убедителни доказателства, трябваше да не вярва, защото не желаеше да се самонаказва. А въпреки всичко в душата си… вярваше.
Луната освети със сивобелезникаво сияние сянката му, свита до стената на стълбището.
Босини беше влюбен в нея! Той мразеше тоя младеж и нямаше вече да го щади! Беше в правото си да не плаща и няма да плати нито пенс над двайсет хиляди и петдесет лири — крайната сума, определена в преписката помежду им; или, по-точно, ще плати. Ще плати и ще го съди за време и загуби. Ще възложи делото на Джоблинг Боултър. Ще разори тоя голтак! И изведнъж — по каква мисловна връзка? — си спомни, че Айрин няма пари. И двамата бяха голтаци. Това го изпълни със странно злорадство.
Тишината бе нарушена от леко скръцване зад стената. Тя отиваше най после да си легне. Лека й нощ! Дори да му отвореше сега, той нямаше вече да влезе!
Но устните му, свити в горчива усмивка, потрепераха; и той закри очи…