Предателката
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: mackenzies #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Крумова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателката». Краткое содержание книги:
Джером излезе. Риса остави писмото върху часовника на полицата и започна да прибира багажа. Точно тогава на вратата се появи Антъни Хокинс, който й подаде ръка. Явно разбираше от гледане на деца — намести удобно Джейми под едната си ръка, докато съветваше Риса да вземе нещо за ядене — по пътя нямаше да спират дълго време.
— Имате дарба за това — забеляза тя, сочейки начина, по който държи Джейми.
Той се ухили.
— Имам жена и две деца в Коринт, Мисисипи, мисис Макензи. Ужасно ми липсват. Затова ми прави удоволствие да държа бебето.
Риса кимна.
— Надявам се, че този път ще успеете да видите жена си и децата.
— Това ще зависи от Южния военен департамент, след като им докладваме — отвърна Хокинс. В гласа му нямаше омраза. Той бе войник, и изпълняваше заповеди. Освен това беше южняк, помисли си тя, и щеше да стори нужното за своята кауза.
Последва го и в гостната. На масата беше останала само една чиния, пълна с овесени ядки и бекон и чаша димящо кафе до нея.
— Сега по-добре побързайте — рече Хокинс.
Но когато седна, Риса погледна с любопитство към Антъни Хокинс, който се бе настанил на перваза на един прозорец с Джейми, за да я изчакат да се нахрани.
— Хм — промърмори тя, — за вас щеше да е много по-безопасно, ако бяхте тръгнали направо на юг.
— Капитанът не беше виждал сина си, мисис Макензи.
Риса се стегна.
— Той поиска така. Казал на баща ми, че не иска да вижда нито мен, нито сина си.
— Никой не би желал да види детето си в затвора, мадам.
— Ами жена си? — попита тя кисело, чудейки се дали мъжете, които се сприятеляваха с Джером, я мразеха.
— Войната е много тежка. Човек трябва да последва сърцето си и да направи, каквото му диктува душата. Било му е трудно да вземе такова решение, след като жена му е тръгнала по свой път.
Риса пое дълбоко дъх, изпи глътка кафе и го погледна.
— Аз бях за Съюза дълго преди да го познавам, мистър.
— Никой не ви е обвинил в предателство, мисис Макензи.
— Разбирам. Значи не съм предателка, бидейки виновна за ареста на капитан Макензи, защото винаги съм поддържала Съюза.
Хокинс изглеждаше като онемял.
— Е, предполагам… че… сигурно е така.
Искаше й се да крещи.
После отново усети необичайните тръпки по гърба си. Подскочи и се обърна. И наистина Джером тъкмо беше застанал на прага, слушайки думите й, които звучаха като истинска изповед.
Задържа гневния си поглед върху него. Той я погледна на свой ред.
— Е, май си готов — рече тя отсечено.
— Точно така.
— Тогава да вървим — отвърна Риса и мина покрай него.
Той хвана ръката й.
— Не искам никакви номера, Риса.
— Не възнамерявам да ти правя никакви номера, капитан Макензи.
— Без значение къде те водя? — попита Джером с неочаквано весела нотка в гласа и почуда в погледа.
— Без никакво значение, капитане. В теб е синът ми.
С тези думи Риса излезе. Робърт Грей и Рики Бойл вече бяха закарали конете пред имението. Робърт мина напред, за да й помогне да прикрепи пътната си чанта към седлото на черния кон. Джером се качи първи и й подаде ръка. След като се настани пред него, Антъни й връчи малкия Джейми и всички тръгнаха на юг.
Избягваха главните пътища, защото не знаеха кой управлява отделните райони в Северна Вирджиния. На едно място Джером я попита за движението на войската в околността, но тя можа да му каже твърде малко — че Хукър готви голяма кавалерийска атака.
Джером и Риса яздеха начело на групата. Разстоянията бяха дълги и изморителни. След няколко часа Джейми се събуди и започна да пищи. Докато Риса се колебаеше дали да го нахрани, Джером се поинтересува какво става.
— Гладен е.
— Което е основната причина ти да бъдеш с нас — каза й той така кисело, че тръпки я побиха. — Е, нахрани го — съгласи се накрая Джером.
— Тук не е удобно.
— Наистина ли? Е, ще ти се наложи. Другите са доста назад.
— Не съм виновна за случилото се, Макензи, и няма да го повтарям. Но щом си решил да се проявиш като самонадеяно копеле, можеш да се обзаложиш, че за в бъдеще ще бъда заплаха за теб!
За момент Джером притихна и тя моментално съжали, че е дала воля на гнева си. Сега той държеше картите. Ако я свали долу и я остави насред пътя, тя едва ли щеше да се справи.
— Е, добре — промърмори той. — Бойната линия минава оттук.
Джейми използва момента, за да нададе пронизителен вой, и Риса бе принудена да го нахрани. Но докато притискаше бебето и разкопчаваше роклята си, Джером дръпна юздите, свали шинела си и го сложи на гърба й за параван.