Предателката

— Джером!

— Просто се шегувам, любов моя — рече той, после въздъхна, — ако си при бунтовниците, мога да идвам да те видя.

— А ако не съм там? Ще отидеш ли при Жанин Томпсън?

— Казах ти истината…

— Аз също. Както винаги.

Той се разсмя и я притисна още по-силно. Остави Джейми долу, оформяйки малко легълце от одеялата му върху брега. После се обърна към Риса.

— Прости ми. Бях толкова наранен, толкова уплашен. Затова не ти дадох шанс.

— И ти ми прости.

— Обичам те. Никога не съм си представял, че мога да обичам толкова силно, че мога да се нуждая от някого така, както се нуждая от теб, с цялата си душа.

— О, любов моя! — прошепна тя и в очите й блеснаха сълзи.

— Очакват ни още бури, но мисля, че ще ги преодолеем. Вярвам в семейството си. Каквото и да се случи между нас, ще бъдем заедно до края.

— Винаги ще говоря това, което мисля.

— През цялото време ще ти казвам какво трябва да правиш.

— Най-вероятно да не те слушам.

Джером се засмя.

— Бях голям глупак. Сега ти вярвам. Вярвам в нас — той хвърли поглед към бебето, и отново се усмихна. — Каквото и да ни донесе войната, винаги ще те обичам. Не трябва да се съмняваш в мен, защото си единствената, с която искам да прекарам живота си.

— О, господи. И аз те обичам. Обичам те безгранично.

— Риса?

— Да?

— Рядко ни се отдава такъв шанс.

— Знам.

— И знаеш ли какво?

— Въпреки че сме политически врагове, създадохме прекрасно бебе.

— Вярно е.

— Можем да пробваме отново. Улови мига, яхни дивия вятър…