Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
А самият Рьолстра бе по-внушителен и от кораба си: висок, нагизден с виолетова туника и бял плащ, той стоеше до перилата на палубата и вдигаше високо ръка за поздрав. Шонед, която се взираше изпитателно в него, забеляза, че очите му не се спират на ничие лице — Върховният княз явно диреше някого сред тълпата. Младата слънцебегачка знаеше кого…
— Ей го и Негова всесветлост — обади се пак съседът й — празнично натъкмен, за обеда, на който ще изпапа и моя господар, и останалите. Блудницата му сякаш аха-аха ще се окучи — дано е пак женско! Нищо, че и така са доста принцеските. Ама ги бива: хубави, значи, като най-чистокръвните млади кобили на господаря Чейнал, ритат ли, ритат от нетърпение да се пуснат на княза Роан, най-първия жребец… ще прощавате, господарки, аз каквото мисля, направо си го казвам. Десет и още седем щерки, ще ли повярвате? Човек си мисли, че дето Всесветлостта му е правил толкоз пъти деца, все е трябвало да се случи момче поне веднъж, ама не: Богинята дава според както отсъди, и съди справедливо… За моя господар, ще ви река, се радвам, дето е женен, щото не би желал някоя от техни високородия да ми е господарка — такива кучки са, знаете. То си е истина и ще простите, дето го казвам нелицемерно, пред благовъзпитани господарки-фаради като вас при това. Ще желаете ли да видите по от хубаво място пристана? Заповядайте с мене. Ще ви съпроводя отблизо и ще видите как моя господар с другите слиза да поздрави Всесветлостта му.
— Много мило от твоя страна, добри човече — ослепителната усмивка на Камигуен накара думите й да прозвучат още по-ласкаво. — Нашите собствени съпровождачи май са ни изоставили. Хайде, води ни!
— Богинята награждава онези, които проявят грижа за слънцебегач — отвърна приказливецът, като подмигна и се ухили широко, разкривайки голяма уста с тук-там липсващи зъби. — Истината обаче е тази, господарки, че ми е драго да се показвам с красавици като вас!
Мъжът закрачи през навалицата и запроправя път на двете момичета, като отбутваше грубо народа и при протестите ръмжеше: „Фарадим!“ Шонед прехапа устни, за да скрие усмивката си. Непознатият, както ги закриляше и водеше към по-изгоден наблюдателен пункт, така и ги използваше като чудесно средство сам да се добере по-близо до мястото на действието. Стигнаха брега и тя цялата се превърна в зрение. Затърси с очи Роан сред изпълнилите пристана знатни посрещачи — дори Андраде бе там, заедно с Тобин и Чейнал, но не видя никъде русата му глава.
Върховният княз Рьолстра и наложницата му бяха слезли от горната палуба. Зад тях се редяха дъщерите. Баржата гладко се плъзна и пристана до каменния кей, тръбачи изсвириха приветствие. В отговор прозвуча тържествен поздрав от осмина младежи барабанчици: те носеха униформи в цветовете на Джервис, господар на Ваес — крещящо червено и жълто. Услужливият непознат, наел се да проправя път на слънцебегачките, успя да ги изтика съвсем отпред и Шонед още веднъж разгледа знатното събрание. От Роан нямаше и следа. Беше безкрайно неразумно да закъснява за посрещането на Върховния княз и абсолютно опасно да не се появи изобщо! Обзе я страх: не можеше да се сети за никакво основание Роан да предизвиква противника си с такава обида.
В мига, в който кракът на Рьолстра стъпи върху дървените дъски на пристана, всички велможи до един се отпуснаха на коляно; с изключение на първожрицата, която само сведе глава. Рьолстра с изискано благосклонен жест им разреши да станат. Шонед забеляза, че повечето лица изразяваха васална почит, но по други можеше да се прочете озлобление от принудителния поклон и опит то да бъде прикрито. Блестящите сиви очи на господаря Чейнал не изразяваха никакви чувства, Тобин бе сякаш издялана от лед в тържествените си одежди (бяло и червено — цветовете на Радзин, владението на нейния съпруг). Рьолстра раздаде усмивки наоколо, после се обърна към Андраде. Представи й наложницата си, при което повелителката на Светилището засия от отровна сладост, видима даже на разстояние, и произнесе няколко думи. Двете й питомки се спогледаха ухилени: