Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Никой не отговори и професорът продължи:
— Либийците са изолиран народ, дори от другите ислямски държави. Според мнозина либийци техният водач Муамар Кадафи притежава почти мистични сили. Ако Асад Халил работи пряко за либийското разузнаване, значи работи за Муамар Кадафи. Възложена му е свещена мисия, която изпълнява с религиозна страст. За разлика от либийците, палестинците са по-образовани и по-отворени. Те са интелигентни, преследват политически цели и основният им враг е Израел. Иракчаните и иранците не вярват на своите водачи. Либийците, от друга страна, обожествяват Кадафи и безпрекословно му се подчиняват, макар че той често променя политиката и враговете си. Всъщност, ако това е либийска операция, за нея като че ли няма конкретна причина. Освен да прави антиамерикански изявления, след американския въздушен удар и либийското отмъщение — взривяването на полет сто и три на „Пан Ам“ над Локърби в Шотландия, — Кадафи не е много активен в екстремисткото движение. С други думи, той смята кръвната си вражда със Съединените щати за приключила. Петното върху честта му е измито, бомбардирането на Либия, при което е загинала осиновената му дъщеря, е отмъстено. Не разбирам защо му е да подновява вендетата. Никой не му предложи обяснение и Бен каза:
— Либийците обаче имат една поговорка: „Отмъщението е по-сладко, когато се поднася студено“. Разбирате ли?
Предполагам, че разбирахме.
— Така че Кадафи навярно не смята старата вражда за напълно уредена — продължи професорът. — Търсете причината, поради която е пратил този човек в Америка, и навярно ще откриете защо Халил е извършил всичко това и дали враждата е приключила.
— Едва сега започва — каза Кейт.
Абдела поклати глава.
— Започнала е много отдавна. И свършва едва тогава, когато остане жив само един.
Това навярно означаваше, че работата ми е осигурена, докато не ме очистят.
— Може да е лична вендета на Халил, а не на Кадафи — казах на Бен. Той сви рамене.
— Кой знае? Открийте го и той с удоволствие ще ви обясни. Даже да не го намерите, накрая Халил сам ще ви каже каква е причината. За него е важно да научите.
Професор Абдела се изправи и ни раздаде визитката си.
— Ако мога да ви помогна с още нещо, моля, не се колебайте да ми се обадите. Ако искате, мога да дойда в Ню Йорк.
Джак Кьоних също стана.
— Ние имаме хора в Ню Йорк, които ни снабдяват с културна и историческа информация. Но ви благодарим, че ни отделихте от времето си.
Бен си събра вещите и се запъти към вратата.
Имам достъп до секретни данни — информира ни той на излизане. — Винаги можете да се съветвате с мен.
Около минута всички мълчахме. Това отчасти се дължеше на Факта, че стаята се подслушваше, но и на странния разговор с Ибн Абдела.
Светът се променяше, променяше се и страната. Америка не беше никога не е била държава на една раса, една религия, една култура.
Спойката, която ни държеше заедно, до известна степен бе езикът но дори тя не беше много здрава. Освен това споделяхме обща вяра в закона и правосъдието, политическата свобода и религиозната търпимост. Хората като Аба Ибн Абдела или бяха лоялни и патриотични американци и ценни специални агенти, или представляваха опасност за нацията. Той с деветдесет и девет процента сигурност се отнасяше към първата категория. Но също като в брака единият процент съмнение започваше да расте във въображението ни. „Винаги можете да се съветвате с мен.“
Джим и Джейн се върнаха и с радост видях, че Бен не ги е отвлякъл. С тях дойдоха момче и момиче, чиито имена бяха Боб и Джийн или нещо подобно.
Продължихме с играта на въпроси и отговори. Обсъдихме следващия ход на Халил и открих, че моята теория започва да придобива известна популярност.
Боб обобщи всичко с думите:
— Според нас терористичните актове на Асад Халил в Европа са били прелюдия към идването му в Америка. Забележете, че е убивал само американци и британци. Никога не е поставял искания, не е пращал писма, не се е обаждал в медиите преди или след удара и не е поемал отговорността. Имаме само поредица от нападения срещу хора и места, свързани с Америка и в един случай, с Великобритания. Това, изглежда, се вписва в психологическия профил на човек, който изпитва лична омраза, а няма политически или религиозни цели, които иска да разгласи.
Боб допълни профила на Халил, като го сравни с няколкото луди американски бомбаджии от миналото, които мразили бившия си работодател, и така нататък.
— Престъпникът не се смята за зъл, а за оръдие на правосъдието.
Според него делата му са морално оправдани. Що се отнася до Асад Халил, ние не ви показахме всички негови снимки от приемната на посолството, но разполагаме с други, на които лежи на пода и се моли с лице към Мека. Следователно си имаме работа с религиозен човек, който удобно забравя, че религията му забранява убийството на невинни хора. Всъщност Асад Халил най-вероятно е убеден, че е на джихад, свещена война, и че целта оправдава средствата.