Изменникът

Кори стоеше в дъното, под литография на Истърското въстание52. Пиеше чисто уиски. В ирландска кръчма. Наистина нямаше срам. При вида ми за момент замръзна на мястото си. Сякаш не беше вярвала, че ще дойда. Седнах и усетих миризмата на предишните й уискита.

— Коя поред ти я тая чаша?

Кори побутна голяма безформена чанта, с която спокойно можеше да отидеш на пикник. От типа, които избират жените без вкус. Премести я от другата страна на стола си, далече от мен. Даде ми да разбера колко държи на дискетите.

— Ти не разбираш — звучеше пияна. Почти достатъчно, за да докара чувството.

— Съвземи се. Трябва да си готова да действаме.

Тя се изсмя.

— Виж кой го казва. Ти кога си бил готов да действаш. С мен можеше да преживееш най-големия екшън в живота си.

Преместих чашата й към другия край на масата, но тя я върна обратно.

Исках да е изнервена. Не мъртвопияна.

— Кори… тези хора не се шегуват.

Лисна уискито в лицето ми.

— Мислиш си, че не съм достойна за теб. Майната ти, Джон.

Барът беше почти празен, но изведнъж привлякохме повече внимание, отколкото ми се искаше.

Избърсах лицето си с хартиена кърпичка. Нямаше как да спра смъденето в очите. Докато прекося няколкото улици, делящи Националната галерия от бара, бях подгизнал в пот. Уискито прибави към потта и малко захар. Беше като лепило, което някой е размазал по ризата ми. И по косата.

С удоволствие бих я ударил, но си наложих да кажа спокойно:

— Кори, овладей се. Веднага. Или си тръгвам.

Беше прекалено подгряла. Почти не ме слушаше. В очите й имаше желание. И страх. Объркване. Грешник в деня на Страшния съд.

— Време е да тръгваме. Стегни се. Отиваме до „Юниън Стейшън“. Последна спирка.

— Трябва да се отбия до тоалетната. — Тя се надигна, избута шумно стола си назад и едва запази равновесие.

Знаеше посоката, явно не й беше за първи път. Зачудих се от колко време чака и се налива.

Леко се клатеше. Беше с прилепнали панталони, бебешко синя блуза, тясна в раменете, леко набрана в талията. Добре подбрани за път дрехи.

Обърна се и ме изгледа точно преди да свърне зад ъгъла. Усмихна се, не беше нещо, което ти се ще да видиш на лицето на жена си. Или на гаджето си. Лицето й не излъчваше и следа от доверие. Върна се на масата — от концентрацията вече не залиташе — и грабна чантата. С истинските, автентични фалшиви дискети.

Изигра го страхотно.

Гледах как се отдалечава. Сигурно никога нямаше да я разбера напълно. Беше ли планирала да ме залее с уискито, за допълнителен ефект? Наистина ли беше толкова добра? Дали беше толкова пияна, на колкото се преструваше? Ако беше така, то парфюмът й се състоеше основно от уиски. Способна ли беше и на капчица истинско чувство?

Вярвах единствено, че е изплашена. Май никога не съм можел да разпознавам любов, но различавам страха.

Беше въртяла всички ни на пръста си, но нещата бяха отишли прекалено далеч. Дори за нея.