Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Специален агент Браун се приближи до Рос и Гарет.
— Извинете, сър, не е хубаво да се спирате така. Бихте ли влезли в лимузината, моля?
Гарет не обърна внимание на агента, докато Рос го изгледа сърдито.
— Това беше непредвидено посещение. Никой не знае, че съм тук. Успокой се и ме остави на мира. Искам да остана малко насаме.
Браун прикри гнева към вицепрезидента, който се беше трупал у него още от мига, в който пое поста от Ривера и който преди една седмица едва не го накара да избухне в Швейцария. Този кучи син беше жаден за власт и не можеше да се насити. Какво знамение имаше дали щяха да говорят тук на улицата или вътре в лимузината? Агентът се оттегли, запази спокойствие и направи знак на хората си да се разпръснат наоколо. Напомни си да опише инцидента в следващия доклад. Ако мислеха, че ще се остави да го провалят като Ривера, щяха да имат да вземат.
Гордън проверяваше електронната си поща и започна да се приближава до шефа си и Гарет. Гарет вдигна ръка.
— Защо не си намериш някаква друга работа?
Гордън спря и го погледна. Пак той беше излишният.
Дано събота да дойдеше по-бързо. Дори си помисли дали да не предложи на Гарет да го закара на летището и да го изпрати.
Щом Гордън се отдалечи, Гарет се приближи към Рос и прошепна:
— Прекалено хубаво е, за да е вярно.
— Знам. Сега вече ще имам истински повод да прочистя управлението.
— Хич не ми пука за ЦРУ. Важното е, че са хванали грешния човек.
— Още не сме сигурни.
— Кажи ми тогава защо Рап ще се крие и няма да иска да дойде. Знае, че е с него е свършено. За нищо на света няма да се появи и да изтърпи проверките и разпитите.
Ще бяга и кой знае, може дори да се опита да очисти този тип, за да си спаси задника.
— И какво предлагаш?
— Да го залеем с бензин.
— А?
— Ще драснем клечката и ще потопим в огън всичко. После ще се измъкнем ни лук яли, ни лук мирисали.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Дори и това да е същият човек, което в момента е малко вероятно, според Шпейер няма начин да го свържат с нас. Сега ти си държавен мъж и трябва да се отнесеш подобаващо към случая. С цялата строгост на закона. Рап е сгрешил. Употребил е сила над допустимите граници. В Съединените щати изтезанията са забранени. Направи изявление, с което да поискаш разследване на случая.
Рос поклати глава.
— В момента се шуми прекалено много. По-добре ще е да подшушнем на някой журналист и той да разпространи мълвата.
— Том Рич от „Таймс“.
— Да. Така ще можем да манипулираме историята и когато страстите се разгорещят, ще поискаме на тепсия главите на Рап и Кенеди.
— Харесва ми. — Гарет се огледа назад. — Тези проклети агенти ме изнервят. Тръгвай без мен. Аз трябва да се обадя на няколко души. Ще се видим в хотела на обяд.
Той си тръгна, а Рос се насочи към лимузината. Гордън седеше до отворената задна врата и отговаряше на електронните си писма. Рос забеляза, че му е неприятно, задето е пренебрегван, и му хрумна идея. Беше го обмислял още откакто Гарет пристигна на летището в неделя. Новоизбраният вицепрезидент се качи в колата и изчака и помощникът му да се настани.
— Джонатан, забеляза ли нещо странно в поведението на Стю напоследък?
Гордън го изгледа така, сякаш искаше да му каже: „Ти сляп ли си, та не виждаш?“ Заряза писмата и свали очилата за четене.
— Стю винаги ми се е струвал малко странен.
Шефът му се усмихна.
— Знам. Той е много досаден, но е изключително добър професионалист. Той е за кратко, а твоят ангажимент е дългосрочен. Дългосрочен приятел и съратник. Моля те, никога не го забравяй.
— Няма, обещавам. Благодаря ви за доверието, сър.
— Моля. — Рос се усмихна. Колата потегли и той погледна през прозореца. — Да се върнем на Стю? Нещо странно в поведението му напоследък?
— Сър, този човек е меко казано задник. Завършен. Трудно ми е да преценя кога се държи странно и кога не, но очаквах поне малко да се отпусне тази седмица.
— Аз също.
— Сега е времето да празнуваме. Хората се надпреварват да му предлагат по-големи хонорари. По дяволите, та на мен ми звънят познати, които искат да им уредя среща с него.
— Победата се отрази много добре на бизнеса му.
— Нямам нищо против. Но си мислех, че малко ще се успокои, а вместо това той стана още по-досаден.
— Съгласен съм. Сякаш е погълнат от нещо друго.
— Какво имате предвид?
— Не знам. — На лицето на Рос се изписа многократно репетирана озадаченост. — Не знам точно как да се изразя, но ми се струва, че нещо го тревожи.
Гордън погледна загрижено шефа си.
— Искате ли да го проверя?
Рос помълча, сякаш трудно и мъчително се колебаеше да вземе решението. Накрая поклати глава: