Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Рап погледна Дюмонд.
— Кога ще пристигнат? — попита хакерът.
— Сутринта са излетели от Париж и трябва да кацнат малко преди дванайсет — отговори Коулман.
— Какво са направили с парите? — попита Мич.
— Дали са ги на банкера и са му заръчали да преведе половината на нашата сметка на Бахамските острови.
— А оръжията?
— Оставих ги в кутията заедно с фалшивите паспорти и кредитните карти.
— Добре си направил.
— Там имаше и още едно интересно нещо. Две карти. На едната са изписани произволни числа, а на другата — дати и суми в долари.
— Изпратиха ми фотографии на тези карти — каза Дюмонд и вдигна електронния си секретар. — Първата карта е списък с кодове, вероятно за банковите му сметки. Втората — той натисна един бутон и на портативния екран се показа втората фотография — прилича на списък от банкови влогове.
— Може би. — Рап огледа снимката за секунда и добави:
— А може и да са друго.
— Като например?
— Поръчки.
— Поръчки?
— Все едно че са резките на колана му, неговите ловни трофеи. Предполагам, че всяко едно число съответства на определен удар и на сумата, която е получил.
Дюмонд се вторачи в екрана.
— Към някои от тях няма парична сума.
— Това са убийствата, за които не са му платили — обясни Мич.
— Перверзен тип — намеси се Коулман. — Ти броиш ли колко души си убил? — попита той Рап.
— Не.
— Само извратените го правят.
Телефонът на Дюмонд иззвъня и той излезе в коридора, за да говори.
— Газич ме излъга в самолета — каза Рап на Коулман.
— За?
— За това как е извършил атентата.
— И ти си изненадан? Този тип е черен и в душата си. Не бих повярвал на нито една негова дума.
Мич се намръщи.
— А аз му повярвах. Нали знаеш, придобиваш шесто чувство за нещата, след като много пъти си попадал в подобни ситуации?
— Да.
— Е, Газич нямаше причина да ме лъже. Той действа сам. Който и да го е наел, искаше да го очисти, но ние се появихме и провалихме плановете им.
— За какво те е излъгал?
— Каза ми, че преди атентата са му се обадили по телефона и са му съобщили, че мишената е във втората лимузина.
— Ъхъ.
— Вчера говорих с Ривера и тя ми каза, че не са променяли реда на лимузините.
— Какво значение има? Опитал се е да взриви и двете.
— Не. — Рап поклати глава. — Твърди, че е искал да удари само втората.
Коулман се подпря на кухненския плот.
— Все пак си мисля, че е искал да удари и двете.
— Което означава, че ме е излъгал за телефонното обаждане.
— Не се престаравай. Сутринта ми се обади Скип. Той също иска да се чуеш с него.
— Ще иска да засече номера ми.
— Каза, че е под силен натиск. Газич се е съгласил да мине през детектора на лъжата и е издържал теста. Най-добрите специалисти от Бюрото са анализирали показанията на машината, но този негодник я е надхитрил.
Рап се усмихна.
— Чудесно.
— Да. И каза, че в Министерството на правосъдието са се побъркали, в Държавния департамент са се побъркали и дори някои хора в Бюрото вече започват да откачат.
— Спомена ли нещо за медиите?
— Телефонът му бил почервенял от звънене. Пресата сериозно ги е настъпила.
— Хубаво.
Дюмонд се върна в стаята широко ухилен.
— Какво те развълнува така? — попита го Рап.
— Току-що разбрах кой е гостенинът ни. — Хакерът посочи надолу към пода.
— Руснакът? — попита Коулман.
— Да, само че не е руснак.
35
Никой от двамата не промълви дума. Нито в асансьора, нито във фоайето. Рос искаше да проговори, отчаяно искаше да каже нещо, но не посмя, докато не се отдалечиха от агентите от Тайните служби и Гордън. Бяха по средата между входа на сградата и чакащата ги лимузина, когато Гарет стисна Рос за лакътя. Двамата се спряха, но същото сториха Гордън и шестимата агенти. Само единият от телохранителите погледна към охранявания. Останалите петима заеха позиция, за да предпазят Рос, доколкото е възможно. По физиономиите им личеше, че се чувстват неловко. Те бяха обучени да местят поверените им персони от едно охранявано място на друго максимално бързо, без да се мотаят на пътя. На дванайсет метра от тях ги чакаше чисто нова бронирана лимузина, проектирана да издържи на двойно по-мощна експлозия от тази, която беше разкъсала по-стария модел през съдбоносния октомврийски ден. И шестимата агенти от Сикрет Сървис буквално превъзмогнаха у себе си инстинктивното желание да сграбчат Рос за яката и да го натикат с главата напред в лимузината.