Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
Колиър Хайтауър беше старомоден бизнесмен и нямаше високо мнение за жените. И все пак не можеше да отрече, че Джесика стои далеч по-високо и от двамата си братя по всички важни показатели. Братята й бяха обикновени фигуранти, невзрачни мъже, чиито постижения се дължаха по-скоро на името, отколкото на характерите им. Истинското бъдеще на Хайтауърови беше в Джесика.
— Ти си умницата на семейството — обичаше да й казва той, когато бяха насаме. — В теб има повече мозък и сила и от Форд, и от Кеган. От теб зависи дали семейството ще се реализира пълноценно. Всичко е в твоите ръце.
Колиър Хайтауър почина, когато Джесика беше двайсет и пет годишна. Избраха я с пълно единодушие за председател на борда и за главен изпълнителен секретар на „Хайтауър Индъстрис“. Всички членове на борда знаеха, че от този момент нататък цялата власт в „Хайтауър“ се съсредоточава в ръцете на Джесика. Онези, които не й оказваха доверие заради това, че е жена, бяха бързо принудени да се подчинят. Да й противоречиш, означаваше да вървиш към самоунищожение.
През първите две години Джесика проведе безмилостна чистка в корпорацията и се освободи от всички свои подчинени, облечени във власт, които можеха да тръгнат срещу нея било поради лични амбиции, било поради различия във вижданията за бъдещето на корпорацията.
Не друг, а Джесика подготви политическото издигане на братята си. Шефовете на кампаниите им се отчитаха директно на нея. Тя управляваше всички фондове и лично замисляше кампаниите. Тъкмо благодарение на тънкото й стратегическо чувство и на неуморния й стремеж към успех, братята й сразяваха силни противници в борбата за политическа власт и същевременно избягваха последствията от личните си грехове.
С течение на годините Джесика все повече и повече се откъсваше от светския живот. Името й рядко се споменаваше в пресата, освен в най-сухи финансови или делови текстове. Тя имаше много приятели в средствата за масова информация и упражняваше влиянието си не само за да брани името на братята си от клевети, но и за да крие самата себе си във възможно най-дълбока анонимност.
Джесика бе напета, висока и едра жена. Имаше кестенява коса и прозрачносини очи като братята си. Поддържаше се в идеална форма с яздене. Ходеше в личната си конюшня всеки ден, от пет до шест и половина сутринта. Хранеше се много малко, понеже нямаше никакво време за ядене, и тялото й бе стегнато, но някак сухо — липсваше му всякаква женственост. Въпреки голямото й богатство мъжете и не помисляха да я ухажват, понеже изпитваха такова страхопочитание от силата на характера й, че не можеха да си я представят в леглото.
И членовете на семейството, и приятелите й смятаха, че е родена, за да управлява, не за да обича. Никой не мислеше, че тя изобщо ще се ожени, освен ако не сключи стратегически съюз с представител от света на бизнеса. Но дори и това се подлагаше на съмнение, понеже гордостта на Джесика в семейство Хайтауър бе толкова силна, че изглеждаше малко вероятно тя да я дели с външни хора.
Тя живееше усамотено, посещаваше братята си и семействата им, работеше по десет часа дневно и дърпаше конците на огромната международна бизнес империя. Животът й се движеше в определени рамки и вероятно нямаше да се промени. Малцина смятаха, че е щастлива, но всички се страхуваха от желязната й воля. Самата тя нямаше време да разсъждава върху самотата си, понеже бе твърде погълната от устремния си полет към нови успехи и придобиването на все по-голяма власт, за каквато дори баща й не би могъл да мечтае.
През едно свежо октомврийско утро Джесика Хайтауър излезе от събрание и се запъти към служебния асансьор в централната сграда на „Хайтауър“.
Беше сама в кабината. Току-що бе скастрила членовете на борда и никой не смееше да я доближи. Беше се усъмнила в данните на всички основни доклади и бе изкарала авторите им некомпетентни.
Джесика обичаше работата си. Но не можеше да търпи посредствеността и продажността на подлизурковците във фирмата. Изпитваше жестоко удоволствие да им подрязва крилцата точно когато вече мислеха, че са я убедили в изпълнимостта на някой нов план, в необходимостта от нова придобивка или от намаляване на разходите. Обичаше да чака до последната минута, за да нанесе решителния удар и да им покаже, че през цялото време е била с едно рамо пред тях, че е проучила въпроса много по-добре от тях, че е знаела много преди тях кои са слабите точки в проектите им и какво е необходимо, за да се превъзмогнат.