Избрани творби в осем тома (Том 6)

Предговор

Появата на тази драма в театъра даде повод за един нечуван министерски акт.

На другия ден след първото представление авторът получи от господин Жуслен дьо ла Сал, директор на Комеди Франсез, следната записка, чийто оригинал той грижливо е запазил:

„Часът е десет и половина: току-що получих нареждане да преустановя представленията на «Кралят се забавлява». Сам господин Тейлор99 ми предаде това нареждане на министъра.

23 ноември.“

Непосредствено след прочитането на тая записка авторът на пиесата бе обхванат от известни съмнения. Споменатата мярка от страна на министъра беше до такава степен произволна, че изглеждаше невероятна.

Наистина това, което е прието да се нарича Харта — истина100, постановява: „Французите имат право да обнародват…“ Забележете, че текстът на Конституцията не гласи само: „право да отпечатват“, а в най-широк смисъл „право да обнародват“. Впрочем театърът е едно от средствата за обнародване, подобно на печата, възпроизвеждането на рисунки и литографията. Свободата на театъра следователно се подразбира от текста на Хартата ведно с всички други видове свобода на мисълта. Основният закон добавя: „Цензурата не ще може никога да бъде възстановена“. При това в текста на Конституцията не е казано „цензурата над вестниците“, „цензурата над книгите“, а просто „цензура“, цензурата изобщо, всякаква цензура — над театъра, както и над книгите. Прочее занапред театърът не би могъл да бъде законно подлаган на цензура.