Мъртво вълнение
- Автор: Рейбърн Триша
- Серия: Siren Trilogy #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-270-708-0
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртво вълнение». Краткое содержание книги:
В живота на Ванеса Сандс вече нищо не е нормално. Целият й свят се преобръща в мига, в който открива, че по-голямата й сестра Джъстин е убита от сирени — фатални жени от дълбините на морето — а семейството й е една голяма лъжа. Гаджето й Саймън е единственият човек, на когото може да разчита и вярва безпрекословно. Но сега й се налага да пази тайни, които не може да разкрие дори на него. Затова, когато в полезрението й попада Паркър — най-желаното момче в гимназията — Ванеса открива нужния довереник. Изпълнена със съмнения относно връзката си със Саймън, намеренията на Паркър и своите собствени чувства към двамата, ужасена от онова, което научава за самата себе си, Ванеса се чувства по-самотна откогато и да било. Но личните проблеми остават на заден план, когато сирените от Уинтър Харбър се завръщат за отмъщение. Ванеса ще трябва да се изправи срещу миналото си и да приеме, че може да бъде точно толкова опасна и изкусителна, колкото са и враговете й.
— Излиза, че татко просто е попаднал на неподходящото място в неподходящото време, така ли?
— Трудно е за вярване, но да, така е.
„Трудно е за вярване“ беше доста меко казано.
— Но как е успяла да му въздейства? Той е обичал мама… Жаклин. Знам, че е така. Нали ако е влюбен в друга жена, мъжът може да устои на сирената?
— За повечето мъже е така. Но майка ти… и ти… имате необикновено потекло. — Вила особено натърти на „необикновено“.
— Какво ще рече това?
Тя се изправи, отиде до отворения прозорец и вдиша дълбоко.
— Ти си потомка на малка група сирени, заселили се в Северна Канада, които се наричат ненофари21.
Ненофари. Спомнях си името от бележката за смъртта на Шарлот в албума на Рейна.
— Какво им е толкова необикновеното на тия… ненофари — казах предпазливо.
Тя се обърна към мен и се облегна с гръб на стената.
— Има два начина една такава група да укрепи общите си сили. За първия говорихме досега — използват силите си, като карат мъжете да се влюбват в тях. Вторият е да насочат тези чувства към децата си.
— Колкото повече мъже омагьосат и колкото повече деца народят, толкова по-силни стават като цяло, така ли?
— Точно така. През стотиците години ненофарите са успели да преодолеят както неблагоприятните природни условия, така и ограничените ресурси. Доколкото ни е известно, нито една друга група не е оцеляла при такива условия. Следващата по древност общност на сирени след ненофарите е малка група, която живее на Скандинавския полуостров, но тя е с двеста и петдесет години по-нова.
Направих усилие да открия смисъл във всичко това.
— Излиза, че съм плод на някакъв извратен естествен подбор, така ли?
— Може и така да се каже — отвърна Вила. — Силата на ненофарите се увеличава с течение на времето и всяко следващо поколение е по-силно от предишното.
— Какво общо има това с отношенията между Шарлот и татко?
Тя прекоси стаята и седна до мен на дивана.
— Когато някой мъж се окаже мишена на ненофарите, той няма никаква защита срещу тях. Ако е влюбен, това отначало ще го направи безразличен, но няма да го спаси — рано или късно, те го завладяват. Силата им е много мощна.
В главата ми внезапно просветна една картина от това лято.
— Сирените на Уинтър Харбър… Преди няколко месеца, в нощта, когато заливът замръзна, те се събраха на океанското дъно и подмамиха десетки мъже със себе си под водата с намерението да ги убият. — По лицето на Вила не се мярна никаква реакция, докато говорех. Явно чакаше, ако имам някакъв по-специален въпрос, да го задам. — Когато каза, че ненофарите завладяват мъжете… това означава ли, че просто ги карат да се влюбят в тях, или включва и убийство?
— Досега — каза тя с безизразно лице, — ненофарите са отнели живота на тринайсет хиляди четиристотин и дванайсет мъже. Когато е пълна, групата им се състои от единайсет членове.
— Чакай… — Задъхах се. — Може ли… Имаш ли…
Вила скочи и напусна стаята. Няколко секунди по-късно донесе кана със синьо-зеленикава течност и чаша. Трябваше да изпия три чаши, за да възстановя дишането си. Но това не ми помогна по-лесно да намеря необходимите думи.
— Случвало ли се е ти… — започнах. — Дали някога…
— Дали съм отнемала живот? — довърши вместо мен тя. Изчака да кимна, после помълча, докато обмисляше отговора си. — Не. Направих всичко възможно да го избегна.
Сипах си още една чаша. Ръцете ми трепереха толкова силно, че течността плисна от каната и се разля по масата.
— Знам, че ти е трудно да го приемеш. Жалко, че толкова време са те държали настрана от истината. — Вила протегна ръка, сякаш се канеше да отметне косата от челото ми, но после явно се разколеба и отпусна длан в скута си. — Ето защо Шарлот постъпи по този начин. Затова и баща ти направи всичко онова, за което вече знаеш. Нито един от двамата нямаше избор.
Изгълтах чаша с отвара, преди да проговоря отново.
— Защо го е оставила жив? Защо е напуснала Уинтър Харбър година по-късно, а после се е отказала от мен, когато я е открил?
21
Това латинско наименование идва от санскрит през персийски и арабски и означава голяма бяла лилия. — Бел.прев.