Мъртво вълнение
- Автор: Рейбърн Триша
- Серия: Siren Trilogy #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-270-708-0
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртво вълнение». Краткое содержание книги:
В живота на Ванеса Сандс вече нищо не е нормално. Целият й свят се преобръща в мига, в който открива, че по-голямата й сестра Джъстин е убита от сирени — фатални жени от дълбините на морето — а семейството й е една голяма лъжа. Гаджето й Саймън е единственият човек, на когото може да разчита и вярва безпрекословно. Но сега й се налага да пази тайни, които не може да разкрие дори на него. Затова, когато в полезрението й попада Паркър — най-желаното момче в гимназията — Ванеса открива нужния довереник. Изпълнена със съмнения относно връзката си със Саймън, намеренията на Паркър и своите собствени чувства към двамата, ужасена от онова, което научава за самата себе си, Ванеса се чувства по-самотна откогато и да било. Но личните проблеми остават на заден план, когато сирените от Уинтър Харбър се завръщат за отмъщение. Ванеса ще трябва да се изправи срещу миналото си и да приеме, че може да бъде точно толкова опасна и изкусителна, колкото са и враговете й.
— Предпочитам всичко да е просто — отговори тя и седна насреща.
— Затова ли никога не пожела да ме видиш? — Въпросът несъзнателно изскочи от устата ми. Тя трепна, сякаш я бях шамаросала. — Извинявай, не се изразих правилно. Просто исках да кажа…
— Не се извинявай. — Тя поклати глава, поуспокоена. — Имаш основание за всичко онова, което изпитваш в момента — объркване, разочарование, гняв. Не си знаела толкова неща. Много съжалявам за това.
Кимнах и вперих поглед в скръстените си в скута ръце. Сега, когато най-после бях при нея и разговаряхме, трудно си спомнях всичко, което исках да й кажа.
— Но на теб са ти разказвали за мен, нали? — попитах тихо. — Татко редовно ти е пращал новини.
— Така е. По моя молба.
— Казала си, че ще ми разкажеш за майка ми всичко, което поискам да знам.
— Да. — Тя се наклони към мен. — Какво искаш да знаеш, Ванеса?
Коя е била Шарлот, защо е постъпила така. Защо татко не е могъл да й устои, въпреки че е обичал мама. Защо е напуснала така внезапно след година, оставяйки ме в семейство, което никога нямаше да ме разбере, както тя би ме разбрала. Въпросите се въртяха като вихрушка в главата ми, докато се почувствах замаяна.
— Как са се запознали? — попитах най-накрая.
Бръчките й станаха още по-дълбоки, когато бегло ми се усмихна. Ясно забелязах приликата с единствената снимка на Шарлот, която бях видяла, но Вила явно беше доста по-възрастна от сестра си; предположих, че е в началото на шейсетте.
— В книжарницата на Шарлот. Баща ти влязъл да разгледа книгите и бил впечатлен от колекцията първи издания. Двамата се заговорили и оттогава той я посещавал на всеки няколко седмици.
— Тя знаела ли е, че той е женен?
— Да.
— И въпреки това го е поощрявала?
— Не бих го нарекла точно така. Беше й приятно в компанията му, но тя уважаваше семейното му положение.
— Тогава как се е стигнало от обикновени разговори… до нещо повече? — попитах.
Тя замълча.
— Сложно е да се обясни.
Тъкмо отворих уста да възразя, но си спомних разгорещения коментар на Кейлъб относно квантовата физика и настроението на капитан Монти.
— Ясно — казах.
— Ванеса — започна меко тя, гледайки ме в очите, — ще ти кажа истината. Това е най-малкото, което мога да направя за теб. За да го направя обаче, трябва първо да ти обясня особеностите в организма на сирените и техните потребности. Няма да ти е никак леко, макар да не ми се иска да те съкрушавам.
— Няма такава опасност. — Вените ме заболяха, когато кръвта запрепуска устремно из тях. — Ще го понеса.
Ъгълчетата на устата й се отпуснаха надолу в момент на колебание — или тъга — но тя все пак продължи.
— В имейлите си до мен баща ти ми разказа какво е станало това лято. Каза ми за злополуката с Джъстин и как в края на лятото си скочила от скалата и си свършила в болница.
Лицето ми пламна; вкопчих здраво ръце една в друга, за да не започна да си вея.
— Ти неволно си се трансформирала онази нощ, нали?
Преглътнах мъчително.
— Така мисля.
— Значи вече си даваш сметка колко е зависимо от солената вода тялото на сирената и че колкото по-дълго се лишава от нея, толкова по-слаба и немощна става. — Вила се поколеба. — Как се справяш с това?
— Достатъчно добре, предполагам. Понякога всичко ми е наред. Друг път имам чувството, че всеки момент ще припадна. Вземам солени вани, пия с литри солена вода, но тялото ми реагира различно всеки път.
— Готварска сол ли използваш?
Кимнах.
— Природно солената вода е несравнимо по-ефективна. Затова повечето сирени са се заселили близо до океана. Животът е много по-лесен, когато не ти се налага да пътуваш дълго, за да се заредиш.
Да се заредиш. Сякаш солената вода е нещо като захарта, кофеина и никотина за другите, обикновените пристрастени.
— За съжаление — продължи тя и гласът й омекна, — солената вода не е достатъчна. Тя върши работа само за кратко след трансформацията, но с времето въздействието й отслабва.
— И какво става тогава?
Тя извърна очи към прозореца и погледът й се зарея далече над водата.
— Когато баща ти се запозна с Шарлот, тя никак не беше добре. Продължителното плуване в океана, което преди я зареждаше за дни напред, вече беше започнало да губи ефект само след часове. Тялото й я принуждаваше да премине към следващата фаза в своето развитие, въпреки че тя се съпротивляваше.