![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Защото прикладът е пластмасов, така ли?
— Да.
О’Сараян отново кимна. Лицето му бе придобило още по-сериозен вид отпреди.
— Благодаря.
„Благодаря“!?
Излязоха от гората на поляната около къщата - около петдесет метра широка. Дори не си правеха труда да се крият.
— Мислиш ли, че са вътре? - попита О’Сараян.
— Едва ли... Чакай, залегни!
Приведоха се.
— Видях нещо на долния етаж. На левия прозорец - каза Кюлбо; погледна през оптическия мерник: - Някой се движи. На долния етаж. Не го виждам добре, щорите пречат, но със сигурност има някой.
Той огледа другите прозорци.
— По дяволите! - прошепна и се хвърли на земята.
— Какво? - попита разтревожено О’Сараян и стисна пушката.
— Залегни! Единият има пушка с оптически мерник. Цели се право в нас. От горния етаж. Мамка му!
— Сигурно е мацката - предположи Томъл. - Момчето е прекалено глупаво, за да знае как се държи пушка.
— Шибана кучка - изсъска О’Сараян; пропълзя зад едно дърво и вдигна пушката си.
— Държи на прицел цялата поляна - отбеляза Кюлбо.
— Да изчакаме, докато се мръкне - предложи Томъл.
— При положение че госпожицата без цици е по петите ни? Не.
Томъл кимна към прозореца:
— Не можеш ли да я уцелиш оттук?
— Сигурно мога - отвърна Кюлбо.
Тъкмо мислеше да смъмри Томъл за глупавото му предложение, когато О’Сараян заговори със странно спокоен глас:
— Ако Рич стреля, ченгетата ще чуят. Мисля, че трябва да обградим къщата. Да минем отзад и да се опитаме да ги изненадаме. Ако стреляме оттам, гърмежът няма да се чуе толкова далече.
Точно каквото смяташе да предложи и Кюлбо.
— Това ще ни отнеме половин час - възрази Томъл; не му беше приятно, че О’Сараян се е проявил като по-разсъдлив от него.
След това свали предпазителя и се прицели в прозореца.
— Мисля да ускорим нещата, какво ще кажеш, Рич?
30.
Стив Фар въведе Хенри Давет в стаята. Индустриалецът му благодари и кимна за поздрав на Райм.
— Добър вечер, Хенри - поздрави го криминологът. - Благодаря, че дойдохте.
Както и преди, индустриалецът не обръщаше никакво внимание на физическото състояние на Райм. Сега обаче поведението му не успокояваше инвалида. Съзнанието му бе обхванато изцяло от тревогата за Сакс.
„Жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.“
Райм се боеше, че Сакс разполага с по-малко.
— Мислех, че сте заловили хлапето - отбеляза Давет. - Така поне чух.
— Избяга - обясни Бен.
— Стига бе!
— Вярно е - потвърди Фар. - Класическо бягство.
— Открихме още улики - намеси се Райм, - но не знам как да ги разтълкувам. Надявах се да помогнете.
— Ще направя всичко възможно.
Райм кимна към черната дъска.
— Воденицата... там ли го хванахте? В старата воденица на североизток от града? - попита Давет.
— Да.
— Познавам мястото. Как не се сетих?
— В тази работа човек не може да мисли за всичко - успокои го Райм. - Погледнете отново. Хрумва ли ви нещо?
Давет зачете внимателно:
— Място, свързано с престъпника - воденицата. Кафява боя; росянка; глина; торфен мъх; плодов сок; хартиени влакна; примамки за риба; захар; камфен; спирт; керосин; мая... Голяма главоблъсканица.
— Това ми е работата.
— Доколко свободни предположения мога да правя?
— Колкото искате.
— Добре.
Давет се замисли. После отсече:
— Каролина Бей.
— Какво е това? Състезателен кон ли?11 - попита Райм.
Давет го изгледа подозрително, после обясни:
— Не, това са каролински езерца, геоложко образувание, което се среща по Източното крайбрежие и най-вече в Северна и Южна Каролина. Представляват кръгли езера, около метър-метър и половина дълбоки. Може да са с площ от два декара до един квадратен километър. Дъното им е покрито главно с глина и торф. Точно каквото сте записали.
— Глина и торф се срещат на много места - отбеляза Бен.
— Така е - съгласи се Давет. - Само по тези две неща не може да се определи откъде са дошли. Но има още нещо. Едно от най-характерните неща за каролинските езерца са насекомоядните растения. Около езерата растат стотици венерини мухоловки, росянки и непентеси, вероятно заради изобилието на насекоми. Ако сте намерили росянка, торфен мъх и глина, значи момчето прекарва доста дълго време около някое каролинско езерце. Друго характерно растение за тях е лавровото дърво.
— Как са се образували тези езерца? - попита Райм.