![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Водният паяк прави така - обясни момчето. - Като водолаз е. Носи въздуха около тялото си.
Призна, че го е правил вече няколко пъти, за да се „измъкне“, въпреки че не обясни от кого. Каза, че ако полицията не ги дебне на моста, ще обърнат отново лодката, ще я изпразнят от водата и ще продължат с нея. Ако пък преследвачите ги чакат, лодката щяла да отвлече вниманието им и нямало да забележат как бегълците минават покрай тях.
За последното бе прав: минаха незабелязано под моста. Това, което се случи после обаче, напълно обърка Сакс. Без никаква причина полицаите започнаха да стрелят по преобърнатата лодка.
Гарет много се уплаши от изстрелите.
— Мислят, че сме отдолу. Мръсниците се опитаха да ни убият!
Сакс не отговори.
— Може да съм направил някои лоши неща - продължи той, - но не съм фимата.
— Какво?
— Бръмбар, който прави засади. Лежи, чака и убива. Това щяха да направят с нас. Просто да ни застрелят. Без никакво предупреждение.
„О, Линкълн - помисли си тя, - каква е тази бъркотия? Защо постъпих така?“
Искаше ѝ се да се предаде веднага. Да се върне в Танърс Корнър и да си понесе наказанието.
Погледна треперещия от страх Гарет и разбра, че не може да се откаже. Трябваше да продължи докрай.
„Всяка коза за свой крак...“
— Къде отиваме?
— Виждаш ли онази къща?
Той посочи една дървена постройка.
— Там ли е Мери Бет?
— Не, но вътре има малка лодка, можем да я вземем на заем. Ще се изсушим и ще хапнем.
Е, какво беше този малък взлом пред всичко, което бе извършила?
Гарет се изправи, после внезапно взе револвера ѝ. Тя застина. Момчето огледа оръжието с вид на познавач.
„Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай...“
Той ѝ върна револвера.
— Да вървим.
Тя го прибра в кобура. Сърцето ѝ още не можеше да се успокои.
Тръгнаха към къщата.
— Празна ли е? - попита Сакс.
— Да. - Гарет се озърна. - Сега са ядосани още повече. Полицаите де. Преследват ни, въоръжени са до зъби. По дяволите!
Обърна се и продължи към къщата. След известно време отново заговори:
— Знаеш ли какво, Амелия?
— Какво?
— Мислех си за нощните пеперуди. За голямото нощно пауново око.
— Какво за него? - попита разсеяно Сакс.
В ушите ѝ още звучаха изстрелите, предназначени за нея и момчето. Люси Кър се опитваше да ги убие. Ехото от гърмежите още отекваше в съзнанието ѝ.
— Знаеш ли как са оцветени крилата ѝ? Когато ги разтвори, приличат на котешки очи. Такова... много готино, дори имат малко бяло петънце в ъгълчето, което прилича на светлината, отразена от зеницата. Птиците си мислят, че е котка или лисица, и бягат.
— Птиците не могат ли да разберат по миризмата, че не е хищник, а пеперуда? - попита, без да се замисли, Сакс.
Той я изгледа възмутено.
— Птиците нямат обоняние - отвърна, сякаш го беше попитала дали Земята е плоска. Погледна назад, към реката: - Ще се наложи да ги забавим. Мислиш ли, че са близо?
— Много близо.
„Въоръжени до зъби.“
— Те са.
Рич Кюлбо гледаше отпечатъците в тинята:
— Минали са преди десет-петнайсет минути.
— И отиват към къщата - добави Томъл.
Продължиха внимателно по пътеката.
О’Сараян все още не беше извършил никаква поразия, което бе още по-тревожно от обичайното му държание. Не беше изпил и капка алкохол, не говореше глупости, всъщност изобщо не се обаждаше, а се славеше като най-големия бъбривец в Танърс Корнър. Стрелбата край моста наистина го беше изплашила. Сега, докато вървяха през гората, той се стряскаше и насочваше пушката си към храстите дори при най-малкия шум.
— Видяхте ли онази чернилка? - отбеляза страхопочтително той. - Изстреля десет куршума в лодката за по-малко от минута.
— Това бяха сачми - поправи го Харис Томъл.
Вместо обаче да започне да се хвали колко много знае за оръжията, О’Сараян само измърмори:
— А, да, сачми. Май си прав. Трябваше да се сетя.
И закима като ученик, който току-що е научил нещо ново и интересно от учителя си.
Приближиха се към къщата. Изглеждаше хубаво място. Вероятно принадлежеше на някой лекар или адвокат от Роли или Уинстън-Салем. Хубава веранда, пълен бар, удобни спални, фризер за дивеча.
— Харис - обади се О’Сараян.
И това беше ново, негодникът никога не се обръщаше към тях на малко име.
— Какво?
— Нагоре ли бие това чудо? - О’Сараян вдигна пушката.
Томъл и Кюлбо се спогледаха.
— При първия изстрел е точна, но бие малко по-високо, отколкото си свикнал. Затова трябва да свалиш мерника при втория изстрел.