Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
— Не ми викайте „мис“, и без това си тръгвам. – Тя се обърна и изгледа ужасената тълпа в ресторанта. – Какво, не обичате да слушате ругатни? Вървете си тогава обратно в Дъбюк!
Тя тресна вратата на ресторанта, излезе на Седмо авеню и там, сред тълпите обядващи, най-сетне успя да си поеме дъх и да се успокои.
Това изглеждаше сериозно. Явно Пендъргаст беше загазил, при това здравата. Но досега винаги се бе справял с трудностите. Тя му беше обещала – обеща да стои настрана – и имаше намерение да сдържи обещанието си.
55.
Констанс беше седнала на задната седалка на частния автомобил, който се носеше бясно по Медисън авеню. Първоначално малко я изненада това, че д-р Пул говореше с шофьора на немски, но Пул не й бе обяснил какви планове са направили, за да отидат при Пендъргаст. Тя чувстваше непреодолимо желание отново да види Пендъргаст и къщата на Ривърсайд драйв.
Джъдсън Естерхази, преоблечен като д-р Пул, бе седнал до нея като статуя с аристократична осанка с фино изсечени черти, изпъкващи на обедното слънце. Бягството беше минало отлично, тъкмо както планираше. Разбира се, на Констанс й бе съвестно за д-р Фелдър и разбираше, че ще лепне петно на кариерата му, но в крайна сметка безопасността на Пендъргаст оправдаваше всичко.
Тя погледна към Естерхази. Независимо, че бяха роднини, в него имаше нещо, което я отблъскваше. Нещо в езика на тялото му, някакво изражение на арогантен триумф. Честно казано, не го бе харесала още от самото начало – маниерите и начинът му на говорене събуждаха у нея инстинктивно подозрение.
Няма значение. Тя скръсти ръце, решена да помогне на Пендъргаст с всичко, с което може.
Колата забави ход. През затъмнените прозорци тя забеляза, че завиват на изток по Деветдесет и втора улица.
— Къде отиваме? – попита.
Естерхази каза:
— Ще спрем за малко, да се подготвим за вашата крайна дестинация.
Констанс не хареса никак края на фразата.
— Моята крайна дестинация?
— Да. – Арогантната усмивка на Естерхази се разшири. – Виждате ли, отмъщението е… там, където всичко това ще свърши.
— Моля?
— Харесва ми как звучи – каза Естерхази. – Да: отмъщение – там ще свърти всичко.
Тя се вцепени.
— Ами Пендъргаст?
— Пендъргаст няма значение.
Неговата рязкост, начинът, по който почти изплю името я боднаха тревожно.
— Какво искате да кажете?
Естерхази безжалостно се разсмя.
— Не ви ли е ясно? Не сте спасена, а просто отвлечена.
Той се обърна към нея с едно плавно движение и преди да успее да реагира, тя усети как една ръка притиска устата й и внезапния, сладникав мирис на хлороформ.
Съзнанието й бавно се завръщаше през сънливата мъгла. Констанс изчака разумът й да се проясни. Беше завързана за стол, с превръзка на очите и запушена уста. Бяха стегнали и глезените й. Постепенно започна да осъзнава околната обстановка. Мирисът на прах, слабите звуци, долитащи от къщата. Стаята беше малка и гола, като се изключи един празен рафт за книги, прашна маса, рамка за легло и столът, за който бе вързана. Някой се движеше на долния етаж – без съмнение Естерхази, – а отвън долитаха звуците на уличното движение.
Първото и чувство бе усещане за вина. Глупаво, непростимо глупаво бе позволила да я измамят. Беше станала съучастница в собственото си отвличане.
Като се стараеше да диша спокойно, тя започна да преценява ситуацията. Беше залепена с лейкопласт към стола. Но когато помръдна ръце, разбра, че лентата не е стегната особено здраво. Беше направено набързо, временно. Нали това намекваше и Естерхази? Ще спрем за малко, да се подготвим за вашата крайна дестинация.
Тя започна да извива ръце и китки, като разтягаше и дърпаше лепенката. Усети я как, макар и бавно, се разхлабва. Чуваше как Естерхази ходи на долния етаж; всеки момент можеше да се върне за нея. С едно последно усилие тя успя да се освободи. После дръпна превръзката от очите си, отпуши устата си и развърза глезени. Изправи се и колкото се може по-тихо пристъпи към вратата, опитвайки се да я отвори. Разбира се, беше здраво заключена.
Констанс пристъпи към единствения прозорец, от който се откриваше гледка към запусната градина. Прозорецът беше заключен и имаше решетки. Тя погледна през мръсното стъкло. Типичен заден двор в Горен Ийст сайд; задните градини на околните къщи бяха разделени с високи тухлени зидове. Задният двор на нейната къща-затвор бе обрасъл и празен, но в съседната градина се виждаше червенокоса жена, облечена с жълт пуловер, която четеше книга.