Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
— Господар, къпе се, а? — Бавачката многозначително погледна Анжелик.
— Ще се върна по-късно, cheri — рече девойката.
Струан не каза нищо, само кимна и се усмихна, после отново загледа писмото, потънал в мисли. Анжелик остави вратата открехната. А Ток измърмори неодобрително, затвори я, нареди на двамата да побързат с банята и му подаде чая.
— Благодаря ти, майко — обърна се към нея на кантонски Малкълм, нарече я с обичайното обръщение за такава специална личност, която го бе обичала, носила и пазила, когато е бил малък и беззащитен.
— Лоши новини, а, синко — въздъхна А Ток.
Новините бързо се разнасяха из китайската общност.
— Лоши. — Малкълм сръбна от чая. Беше приятен на вкус.
— След като те изкъпят, ще се почувстваш по-добре и тогава можем да поговорим. Уважаемият ти баща бе закъснял за срещата си с боговете, сега е там и ти си тай-пан, така че всяко зло за добро. После ще донеса специален чай, който намерих заради теб, той ще излекува всичките ти болежки.
— Благодаря ти.
— Ти ми дължиш един сребърен таел26 за лекарството.
— Една петнайсетина.
— Аййиайя, поне половината.
— Аййиайя, една двайсетина, майко. — Почти без да мисли, Малкълм се спазари с нея автоматично, без да проявява неучтивост. — Ако спориш с мен, ще ти напомня, че ми дължиш шестмесечно възнаграждение за погребението на баба ти.
Единият от прислужниците се изкикоти зад гърба й, но тя се престори, че не го е чула.
— Щом така казваш, тай-пан. — А Ток използва титлата деликатно, за първи път го нарече така, наблюдаваше го, не пропускаше нищо, после щракна на двамата да го изтъркат и измият внимателно и както трябва. — Побързайте. Трябва ли моят син, тай-панът, да търпи вашите несръчни услуги целия ден?
— Аййиайя — измърмори единият от тях неблагоразумно.
— Внимавай, кучи сине — изруга го тя сладникаво на диалект, който Струан не разбираше. — Просто се залови за работата и мисли му, ако порежеш моя син, докато го бръснеш; ще ви държа под око. Отнасяйте се към моя син като с императорски нефрит или ще ви попилея и да не чувам гък!
— Да не чувала гък! Аййиайя, стара жено, ти идваш от Нин Ток, едно смотано говняно село, известно само с пръдните ви.
— Един сребърен таел казва този цивилизован човек, може да ви победя пет или седем пъти на маджонг27.
— Става! — отвърна мъжът грубо, макар А Ток да бе майсторка в играта.
— За какво си говорите? — попита Струан.
— Слугински дрънканици, нищо особено, синко.
Когато свършиха с тоалета му, китайците го облякоха в чиста риза.
— Благодаря. — Струан се чувстваше освежен.
Те се поклониха учтиво и излязоха.
— А Ток, залости вратата й тихо.
Жената се подчини. Острият й слух долови шумоленето на поли в съседната стая и тя реши да е нащрек. „Отвратителна чуждестранна развратница с дяволска утроба и с нейната нефритова порта, така й текат лигите за господаря, че всеки цивилизован човек може да чуе как си преглъща слюнката.“
— Запали свещта, моля те.
— А? Зле си с очите ли, синко?
— Не, няма такова нещо. Кибритът е на бюрото. — Кибритът беше последен шведски патент, обикновено го държаха заключен, защото често изчезваше. Дребните кражби бяха обикновено нещо в Азия. Тя взе един кибрит разтревожена, не разбираше защо клечките не могат да се запалят никъде другаде, освен отстрани на специалната кутия. Бе й го обяснил, но А Ток само мърмореше нещо за чуждестранните дяволски магии.
— Къде да поставя свещта, синко?
Посочи масичката до леглото, където лесно можеше да я стигне.
— Тук. Сега ме остави за малко.
— Ама, аййиайя, трябва да поговорим, толкова много неща трябва да обмислим.
— Зная. Само ме изчакай отвън и не пускай никого, докато не ти извикам.
26
Сребърна монета с тежест 1.5 унция (кит.). — Б.пр.
27
Китайска хазартна игра.