Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Тишината беше, общо взето, възстановена и водещият отиде на катедрата и оповести:

— Господин Уилям Лоуел Каин.

Уилям отиде на катедрата и огледа присъстващите в залата, притихнали в очакване.

— По мое мнение възгледите, изразени от господин Кросби, не заслужават отговор.

После си седна на мястото. Известно време всички мълчаха изненадани, сетне заръкопляскаха бурно.

Водещият се върна на катедрата, но явно не знаеше как да постъпи. Някъде зад него се чу глас, разсеял напрежението.

— С ваше разрешение, господин водещ, бих искал да помоля господин Каин да използвам неговото време — извика Тадиъс Коен.

Уилям кимна на водещия.

Коен отиде при катедрата и замига притеснено, с което спечели симпатиите на всички.

— Отдавна се знае — подхвана младежът, — че най-голямото препятствие пред успеха на демократичния социализъм в Съединените щати е екстремизмът на някои от привържениците му. Едва ли нещо може да онагледи този тъжен факт по-ясно от речта на колегата днес. Склонността да се вреди на прогресивното дело с призиви за физическото изтребление на онези, които му се противопоставят, би била разбираема у един кален в битките имигрант, ветеран от сражения в чужбина, по-ожесточени от нашите. В Щатите обаче тя е непростима и отблъскваща. Лично аз се извинявам най-чистосърдечно на господин Каин.

Този път всички изръкопляскаха на мига. Присъстващите до последния човек станаха на крака и продължиха да аплодират младия оратор.

Уилям отиде и се ръкува с него. Никой не се изненада, че те с Матю са спечелили с цели сто и петдесет гласа. Пренията приключиха, дошлите в залата започнаха да се изнизват един по един на смълчаните, покрити с преспи алеи, сетне тръгнаха по средата на улицата, като обсъждаха разгорещено, колкото им глас държи случилото се.

Уилям покани настойчиво Тадиъс Коен да дойде с тях с Матю и тримата да се почерпят. Прекосиха заедно авеню Масачузетс, като почти не виждаха къде стъпват — всичко бе затрупано със сняг, и спряха пред голямата черна врата почти точно срещу зала „Бойлстън“. Уилям я отвори с ключа си и тримата влязоха във входа. Но още преди да са затворили вратата, Тадиъс Коен рече:

— Опасявам се, че тук няма да съм добре дошъл.

Уилям се постъписа.

— Я не се занасяй! Нали си с мен!

Матю погледна приятеля си да го предупреди, но видя, че той е твърд в решението си.

Качиха се по стълбите в просторното помещение, доста уютно, без да е обзаведено скъпо, където десетина младежи седяха по фотьойлите или стояха на групички от по двама-трима. Щом Уилям се показа на прага, всички се впуснаха да го поздравяват.

— Беше неотразим! Хубаво им натри носовете. Изпросиха си го тия нагли типове!

— Влизай победоносно, убиецо на болшевиките!

Тадиъс Коен се дръпна в сянката зад вратата, но Уилям не го беше забравил.

— Разрешете, господа, да ви представя достойния си противник, господин Тадиъс Коен.

Младежът пристъпи колебливо напред. В помещението се възцари тягостно мълчание. Неколцина се извърнаха, уж са се загледали в брястовете с натежали от току-що навалелия сняг клони на двора.

Накрая дюшемето изпука и един от младежите излезе през страничната врата. Последва го втори. Без да бързат и без да са се наговаряли, всички се изнизаха. Последният изгледа Уилям, сетне се врътна на пети и също се скри зад вратата.

Матю погледна притеснен спътниците си. Моравочервен, Тадиъс Коен сведе глава. Уилям бе стиснал устни със същата хладна ярост, плиснала го, когато Кросби бе споменал „Титаник“. Матю го докосна по ръката.

— Да си тръгваме!

Разстроени, тримата отидоха в стаята на Уилям и колкото да не е без никак, пийнаха малко бренди, което не ги развесели.

На заранта, когато се събуди, Уилям видя, че някой е пъхнал под вратата плик. Вътре имаше кратичко писмо от председателя на клуб „Порцелан“, който изразяваше „надежда, че снощната случка, за която по-добре да забравим, няма да се повтори никога повече“.

До обяд председателят получи две писма, от които разбра, че членовете на клуба са станали с двама по-малко.

След дълги усърдни месеци Уилям и Матю бяха почти готови — и двамата не смееха и да предположат, че са напълно готови — за последните изпити в университета. Шест дни отговаряха на въпроси и попълваха ли, попълваха цяла купчина тестове, а после зачакаха — както се оказа, ненапразно, тъй като през юни 1928 година и двамата, както и се бяха надявали, завършиха Харвардския университет.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?