Смъртоносно обаждане [bg]

Господин Джей се приближи до къщата, почука на вратата и зачака. Не приличаше на себе си. Беше си сложил черна перука с чуплива коса, подстригана на стъпала, която му придаваше вид на застаряваща рок звезда от деветдесетте години на миналия век. Бузите и гушата под брадичката му се бяха с увеличили един-два сантиметра и лицето му изглеждаше нездраво подпухнало. Прошарената му козя брадичка беше гъста, но добре оформена, а очите – светлосини. Фалшивият му нос имаше такъв вид, сякаш беше чупен най-малко два пъти.

Изминаха двайсетина секунди, без никой в къщата да отговори. Господин Джей пристъпи по-близо и доближи дясното си ухо на два-три сантиметра от вратата. Отвътре не се чуваха звуци. Той почука още веднъж, този път по-силно. След още двайсетина секунди съзря движение през прозорчето с гравирано стъкло.

– Чакай малко, по дяволите – извика отвътре хрипкав мъжки глас. – Идвам.

Господин Джей отстъпи крачка назад и изпука кокалчетата на пръстите на ръцете си.

На прага застана мъж, който изглеждаше горе-долу на неговите години. Беше с баскетболни гащета, стари маратонки и тясна синя тениска, която беше твърде малка за мускулестото му тяло. Силните му ръце бяха голи.

– С какво мога да ви помогна? – попита мъжът и огледа господин Джей от главата до петите. Явно не беше в настроение.

С отварянето на вратата господин Джей долови миризма на готвено. Нещо пикантно и мазно.

– Господин Уилямс? Майкъл Уилямс? – попита той.

Мъжът се поколеба за момент.

– Кой иска да знае?

Господин Джей извади идеално фалшифицирана детективска значка от лосанджелиската полиция. Дори експерт трудно би забелязал разликата.

– Аз съм детектив Крейг Луис от лосанджелиската полиция. – Гласът на господин Джей също беше съвършено различен. Тонът му се бе повишил с половин октава и акцентът беше типичен за Северна Калифорния.

Щом чу тези думи и видя значката, поведението на Майкъл Уилямс леко се промени.

Господин Джей забеляза това.

– Питах се дали може да ви задам няколко въпроса.

За секунда Уилямс сякаш се замисли какъв да бъде следващият му ход.

– За какво става дума? – попита той.

– Мисля, че ще е по-добре, ако разговаряме вътре – отвърна господин Джей.

Двамата се втренчиха изпитателно един в друг.

– Разбира се – отговори Майкъл Уилямс и се дръпна встрани.

Господин Джей пристъпи напред, но точно когато щеше да влезе в къщата, Уилямс вдигна десния си крак и го ритна в корема толкова силно, че ударът повдигна господин Джей от земята и го запрати, препъвайки се, най-малко два метра назад. Когато се стовари върху обраслата морава, господин Джей чу, че вратата се затръшна.

– Копеле... – Той се закашля трескаво, докато се опитваше да си поеме дъх. Ритникът беше изкарал въздуха от дробовете му. Помъчи се да стане, но болката го принуди отново да седне за няколко секунди. Той допря дясната си ръка до стомаха и стисна очи. Най-после можеше да диша.

– Копеле – повтори господин Джей, изправи се и хукна към вратата.

Беше заключена.

Господин Джей нададе изпълнен с отчаяние вик. Отстъпи назад и използвайки всичката сила на мускулите си, се хвърли с рамото напред към вратата, която обаче само изтрака.

– Мамка му!

Той пак отстъпи назад и този път ритна дръжката на вратата с десния си крак. Вратата отново се разтресе, но пак не се отвори. Господин Джей опита отново. Нищо. Още веднъж. Остана малко. Още един удар и този път вложи всичко от себе си. Ако не успееше, щеше да използва пистолета си.

ТРЯС!

Вратата най-после се отвори. Рамката се напука и във въздуха се разхвърчаха трески.

Господин Джей влезе предпазливо в къщата и извади своя "Зиг Зауер Р226 Легион" от кобура на кръста си. Пистолетът имаше заглушител.

Той се озова в оскъдно обзаведена дневна.

Там нямаше никого.

Господин Джей погледна наляво и после надясно.

Нищо.

– Майкъл? – извика той със силен и гневен глас и огледа стаята.

Никой не отговори.

– Майкъл? Хайде, нека поговорим.

Тишина.

Насреща имаше затворена врата. Кухнята, помисли си господин Джей. Коридорът вдясно щеше да го отведе по-навътре в къщата. И там нямаше никого.

Господин Джей реши да опита вратата на кухнята. Ако тръгнеше към коридора, това означаваше, че ще бъде с гръб към затворената врата. Идеята не беше добра. Той прекоси стаята и долепи гръб до стената до вратата. Накани се да натисне дръжката, но в същия момент чу форсиране на мотоциклет. Не дойде от предната част на къщата, а отзад, през кухнята.