![Смъртоносно обаждане [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/5/smrtonosno-obazhdane-bg-download.jpg)
Смъртоносно обаждане [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #8
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "ЕРА"
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно обаждане [bg]». Краткое содержание книги:
Докато разговаряше по телефона с Хънтър, господин Джей спонтанно реши да запази тази информация за себе си, поне засега. Той искаше да говори с водопроводчика пръв, преди полицията. Дори ако детективите научеха за ремонта, а господин Джей не се съмняваше, че рано или късно ще разберат, той лесно можеше да обвини изтощения си мозък, че е забравил.
Господин Джей ясно си спомняше, че Касандра му каза, че е платила в брой на водопроводчика и както обикновено, е получила разписка, която служи и като гаранция за извършената работа. Разписката сигурно беше при всички други сметки за къщата – в чекмедже в кухнята, но преди да се върне в дома си, господин Джей трябваше да проведе още един телефонен разговор.
63.
Хънтър излезе, а Гарсия отново се залови с компютъра. Беше отворил едновременно две търсачки и няколко приложения. Опитваше се да открие връзка между двете жертви – места, на които може да са ходили заедно, занимания, които да са харесвали, групи по интереси... и така нататък.
Серийните убийци рядко избират жертвите си произволно. Винаги нещо привлича вниманието на убиеца към тях. Може да е физическо качество, маниер, тон на гласа, мнение... Вероятностите са безброй и повечето пъти неясни, защото в действителност нямат логика за никого другиго освен за убиеца. За външния свят привличането може да е нещо глупаво и незначително, например избърсването на устата от дясно наляво вместо от ляво надясно, но това незначително действие влудява убиеца – достатъчно, за да иска да убива.
Карлос знаеше, че се хваща за сламки, но в момента не разполагаха с друго.
Той прекара още половин час, опитвайки няколко нови комбинации, но всичките удариха на камък. Отчаян, Гарсия стана. Нуждаеше се от почивка.
Напълни с кафе чашата си и я сложи на бюрото си. Отиде до тоалетната, върна се и започна да крачи из стаята. Също като Хънтър обичаше да върви, когато мисли. Разхожда се напред-назад още пет минути и после седна пред компютъра си.
Разсъждавай нестандартно, Карлос – помисли си той, – защото убиецът прави точно това. След няколко минути му хрумнаха две много странни идеи.
– Какво пък, по дяволите! Нямам какво да губя.
През следващите четиресет минути Гарсия прегледа много страници информация. Част от нея беше главозамайваща. Очите му сълзяха и главата започна леко да го наболява. Той реши отново да си почине и да опита нещо съвсем различно, но точно когато затвори прозореца на търсачката, който беше отворил, нещо най-отдолу на страницата привлече погледа му
– Мамка му! Какво беше това? – зачуди се Карлос и примигна два пъти. Веднага отвори прозореца, превъртя текста надолу и прочете написаното. – Будалкате ме!
64.
Майкъл Уилямс – така се казваше водопроводчикът, когото Касандра беше повикала да поправи спуканата тръба в мокрото помещение преди два месеца. Въпреки че му беше платила в брой, вместо да използва една от кредитните си карти, тя беше поискала разписка. Касандра винаги беше много стриктна и организирана, когато ставаше въпрос за такива неща, особено след като разписката служеше и като гаранция за извършената работа.
Майкъл Уилямс работеше във фирма "Водопроводни инсталации без течове" в Силмар, Сан Фернандо Вали. На господин Джей му беше необходимо само едно телефонно обаждане, за да научи домашния му адрес. Пътуването дотам му отне малко повече от половин час.
Уилямс живееше в малка едноетажна къща, която се намираше в средата на дискретна задънена улица, на няколко преки от водопроводната фирма. Имотът имаше такъв вид, сякаш беше занемарен от години. Моравата отпред бе обрасла с трева, засипана със сухи листа, паднали от дърветата наоколо, и осеяна с боклуци. Самата къща изглеждаше запусната и отчаяно се нуждаеше от ремонт. Някога яркият ѝ жълт цвят бе загубил битката с калифорнийското слънце преди години и бе избледнял до пастелно кремаво, което напомни на господин Джей за вкиснато мляко. Входната врата, с овално прозорче с гравирано стъкло, беше мръсна и изцапана с мазни петна. Первазите на прозорците се лющеха и бяха прогнили. Нямаше алея за коли, но на улицата пред къщата беше паркиран черен микробус "Шевролет Марк 2" с емблемата на водопроводната фирма, телефонния номер и уебадреса от двете страни.