Чуждо тяло [bg]

— Да, инспектор Прасад — отвърна портиерът, което показваше, че беше прочел внимателно картата на Нареш. Той щракна с пръсти към един от униформените прислужници, които паркираха колите, и му показа къде да паркира.

Докато изкачваше няколкото стъпала към двойната врата на хотела, Нареш смутено се опитваше да изглежда колкото се може по-висок, минавайки покрай група гости на хотела, които очакваха транспорта си. Щом влезе вътре, Нареш огледа обширното фоайе и се опита да реши как да процедира нататък. След миг колебание стигна до извода, че най-логичната стъпка е да потърси помощта на консиержа. Тъй като не искаше да прави сцени, той изчака, докато двамата консиержи се занимаваха с неколцина гости на хотела, които си правеха резервации за вечеря.

— Какво мога да направя за вас, сър? — попита го единият от официално облечените мъже с очарователна усмивка.

Нареш остана впечатлен. Мъжът и колегата му вършеха всичко с усърдие, което предполагаше, че те наистина обичат работата си — нещо, с което Нареш се сблъскваше рядко в необятната индийска сфера на услугите, с която ежедневно си имаше работа.

Нареш извади полицейската си карта, стараейки се да не бие на очи.

— Интересува ме една от гостенките на хотела. Нищо сериозно, просто формалност. Единственото, което ни вълнува, е нейната безопасност.

— Как можем да ви помогнем, инспекторе? — попита единият консиерж, понижавайки глас. Името му беше Сумит.

Вторият също беше видял полицейската карта на Нареш, и след като приключи работата си с един от гостите, се наведе към тях, за да се включи в разговора. Казваше се Лакши.

— Някой от вас познава ли една млада американка, гостенка на хотела, на име Дженифър Ернандес?

— О, да! — каза Лакши. — Една от най-приятните, най-привлекателни гостенки, смея да добавя. Досега е идвала само за да поиска карта на града. Аз я обслужих.

— Държи се много приятелски — добави Сумит. — Когато минава покрай нас, винаги се усмихва.

— Виждали ли сте я днес?

— Да — каза Сумит. — Напусна хотела преди около четирийсет минути. Ти беше отишъл някъде — каза той на Лакши в отговор на въпросителното изражение на лицето му.

Нареш въздъхна.

— Колко жалко. Сама ли беше, или с някого?

— Беше сама, но не знам дали отвън не я е чакал някой.

— Как беше облечена?

— Обикновено: с памучна блузка и дънки.

Нареш кимна, премисляйки възможностите си.