Черният флаг [bg]

С това ядно, злостно възклицание словото приключи. Гостите се почудиха как да реагират. По време на престоя си в Насау Роджърс разпростаняваше религиозни брошури в опит да убеди веселите капери в Ню Провидънс да се откажат от пиенето и от разврата, та вероятно нямаше опит с алкохола. Олюляваше се сред гостите и заливаше с порой от думи всеки клетник, озовал се на пътя му.

— Ура за подлите невежи перковци, управляващи света! Ура! — вдигна чаша пред лицето на един.

Застана пред друг и се възмути:

— Вкарах негодяите в Насау в правия път, за бога! И каква благодарност получих? Никаква!

Следвах го из залата, внимавайки да не ме забележи, и си разменях учтиви поздрави с гостите. Сигурно се поклоних сто пъти, мърморейки „грацие“. Най-сетне Роджърс явно изчерпа търпението на приятелите си, защото при втората му обиколка все повече гърбове се обръщаха към него. Той се олюля, останал сам, озърна се и видя как доскорошните му предани съмишленици са потънали в по-интересни разговори. За миг зърнах някогашния Удс Роджърс. Той се окопити, изопна рамене, вирна брадичка и реши да излезе на чист въздух. Разбрах къде отива дори преди него. Лесно стигнах пръв до балкона и го зачаках там. Щом се появи, още по-лесно забих острието в рамото му, запуших с длан устата му да не извика и го положих на пода, облегнат на парапета.

Действах светкавично. Твърде бързо да отвърне на удара. Твърде бързо дори да се изненада. Замрежените му от алкохола и от болката очи се вдигнаха към мен.

— Някога беше капер — казах му. — Защо презираш моряците, които просто търсят пътя си в света?

Той погледна към острието ми, забито в рамото и във врата му. Само то го спасяваше, защото извадех ли го, артерията му щеше да зейне, балконът да се окъпе в кръвта му и той да умре.

— Не разбираш подбудите ми — усмихна се язвително Роджърс. — Цял живот си рушил всичко светло в цивилизацията ни.

— О, разбирам ги, разбирам ги — настоях аз. — Видях Обсерваторията и знам колко е могъща. Искахте да я използвате, за да шпионирате, да шантажирате и да саботирате.

Ток кимна, но движението му причини болка. Кръв изби по ризата и сакото му.

— Да, но за по-велика цел. В името на справедливостта. За да разбудим лъжите и да търсим истината.

— Никой на този свят не се нуждае от такова могъщество.

— Но позволяваш на престъпника Робърте да го използва…

Поклатих глава да го опровергая.

— Не. Ще му го отнема. Ако ми кажеш къде е, ще го спра.

— Африка — промълви той и аз извадих острието.

От врата му бликна кръв и тялото му се предаде безпомощно на смъртта. Колко различен мъж бях срещнал преди години в имението на Торес — амбициозен мъж, чието ръкостискане беше крепко като решимостта му. Сега животът му приключи не само на върха на острието ми, но и в пиянски унес и горчивина от краха на мечтите му. Беше прокудил пиратите от Насау, но му бяха отказали подкрепата, необходима да довърши започнатото. Британците му бяха обърнали гръб и попарили надеждите му да възроди Насау.