Южен кръст [bg]

Набитите крака на Пасман затрополиха тежко по изтърканите метални стъпала, докато тичаше към улицата, а сърцето й туптеше като на подгонен елен или на патица, по която стрелят. Гърдите й се надигаха и отпускаха тежко, когато тя най-сетне мина през двойната стъклена врата на изхода.

Роуд тъкмо паркираше патрулната си кола до нейния бял кадилак „Флийтууд“, модел 1989. Върхът на лявата маратонка на Пасман се закачи в някаква дупка на тротоара и тя се препъна, но успя да запази равновесие и не падна.

— Спри! — изкрещя тя на Роуд, който се доближаваше до колата с кочан квитанции за глоби и изваден химикал в ръка. — НЕ! — изпищя пронизително тя.

Дигиталният брояч на автомата за паркиране ясно показваше, че времето е изтекло.

— Съжалявам — каза й Роуд.

— Изобщо не съжаляваш, кучи син! — размаха пръст към него Пасман, опитвайки се да си поеме дъх.

Роуд невъзмутимо започна да попълва номера на автомата за паркиране, модела и номера на колата, кодовото съкращение, което в случая бе „А“ за автомобил. Роуд пъхна квитанцията в един илик и го намести под чистачката. Пасман се приближи до него, гледаше го с унищожителен поглед, задъхана, изпотена и пламнала. Ако можеше, би го убила с поглед.

— Щях да дойда тук по-рано и да преместя колата си, ако бе млъкнал поне за малко по радиостанцията си! — изкрещя му тя. — Вината е само твоя! Винаги ти си виновен, тъп, плиткоумен, кривоглед кучи син, загубеняк, шибан злобар такъв!

Тя отиде до кадилака си, грабна плика с глобата от предното стъкло и яростно го натика в лицето на Роуд, напъха го в яката на грижливо изгладената му униформа, издърпвайки вратовръзката на ластик.

— Сега вече загазихте! — възмутено й каза Роуд.

Тя му залепи два плесника.

— Арестувана сте! — извика той.

Движещите се по улицата коли започнаха да забавят ход, явно всички бяха готови да спрат и да позяпат един хубав бой в сивата вторнична сутрин.

— Заври си го отзад! — изпищя Пасман.

— Давай, момиче! — насърчи я някаква жена от колата си.

Роуд се засуети с белезниците, закачени отзад на униформения му колан, а Пасман продължи да го псува и да му крещи. Кръвната й захар бе паднала толкова ниско, че тя вече не можеше да разсъждава рационално, а насъбралата се тълпа бурно я окуражаваше в този изблик на насилие.