Излъжи ме два пъти [bg]

Този път Макбейн скочи на крака.

— Възразявам! Защитата непрекъснато спори със свидетеля.

— Оттеглям въпроса — заяви кротко Патерсън.

— Какъв въпрос? — промърмори сърдито Макбейн.

Гордо изпънат в целия си ръст от сто шейсет и пет сантиметра (заедно с каубойските ботуши), Х. Т. Патерсън пристъпи към секретарската маса и взе доклада на екипа от криминалисти.

— И тъй, детектив Раклин, вие заявихте, че смъртта на мистър Симарон е причинена от нараняване с пирон в главата…

— Нищо подобно. Казах, че съм видял рана в главата. Вероятно съдебният лекар ще даде показания относно причината за смъртта. Така работим по нашия край.

Охо! Раклин не беше глупак. Намекваше на заседателите да държат под око тоя сладкодумен чужденец.

— Да, много ви благодаря за уточнението. Забелязахте ли и други пирони освен онзи, за който казахте, че бил забит в седлото?

— Мисля, че техниците намериха няколко в коша за царевица. Има го в доклада им. Питайте тях.

— Разбирам.

Патерсън се върна до масата на защитата и прелисти записките си. Хубаво е да приключиш разпита с гръм и трясък, но Х. Т. очевидно бе останал без куршуми, или, ако предпочитате, без пирони. Точно тогава в паметта ми изплува една от някогашните лекции на Чарли Ригс. Беше нещо относно четирите вида смърт: естествена, нещастен случай, убийство и самоубийство. Надрасках в бележника една-единствена дума с въпросителен знак и го подадох на Патерсън.

Моят маломерен адвокат кимна и насочи вниманието си към свидетелското място.

— Детектив, по кое време стигнахте до извода, че е извършено убийство?

— След като бях доведен до трупа от помощник-шериф Добсън, който пръв отговори на повикването.

— Преди да вземете показанията на мис Баросо.

Той се замисли за момент.

— Всъщност Добсън ми обясни какво е разказала дамата, докато ме водеше към трупа.

— Значи знаехте версията на мис Баросо още когато видяхте тялото за пръв път?

— Да, точно това казвам.

— И стигнахте до извода, че е убийство.

Раклин се усмихна нервно.

— Не ми приличаше на сърдечен удар или падане от стълбата.

— Или на самоубийство?

Свидетелят млъкна за секунда.

— Приличаше ли на самоубийство? — попита Патерсън. — Да или не?

Идеален въпрос. Приятно е да гледаш как работи истински професионалист.

— Не, не съвсем — тихо каза Раклин.

— Значи изобщо не помислихте, че може да имате работа със самоубийство?

Нов проблем за детектива. Ако е мислил за тази възможност, кога и защо я е отхвърлил? Ако не е мислил — защо?

Раклин се помъчи да спаси положението.

— Не много сериозно — отговори той, но изражението му подсказваше, че изобщо не му е хрумвала подобна мисъл.