Ще бъдеш ли тук? [bg]

Елиът и Анджи са се впуснали в приготвянето на сладки по сложна рецепта. Ослепителна усмивка озарява лицето на малкото момиченце. Цялата й уста е изплескана с червен сироп. Привечер е, въздухът е приятен, прекрасна оранжева светлина се процежда през прозорците на кухнята.

До микровълновата печка работи телевизорът, но звукът му е спрян. Няколко неясни изображения от Кувейт: операцията „Пустинна буря“, първата военна акция на съюзниците срещу Ирак.

По радиото U2 пеят своя хит Mysterious Ways и Анджи акомпанира на Боно и компания, отброявайки такта с дървена шпатула.

Елиът обезсмъртява този миг с помощта на портативната си видеокамера. Той винаги съумява да уреди нещата така, че да прекарва колкото се може повече време с нея, дори в ущърб на своята кариера. Продължава все така да обича професията си, но отказва да направи компромисите, които биха му позволили да се изкачи по-бързо по служебната стълбица. Мнозина други бяха успели да го изпреварят, а той не бе направил нищо, за да ги настигне. Да бъде добър хирург в очите на своите пациенти, това е достатъчно и напълно задоволява самолюбието му.

И после, дъщеря му има предимство пред всичко останало. Сега той разбира своч двойник и всички усилия, които бе положил, за да спаси Илена, без да жертва Анджи. Ала радостта, която изпитва, когато гледа своята дъщеря, понякога се засенчва от смътна тревога. Животът отдавна го е научил, че миговете на щастие обикновено се плащат скъпо и прескъпо, и той е усвоил много добре този урок. От шест години съществованието отново е сладко, но Елиът знае, че всеки миг то може да спре или да се преобърне.