Гейтуей I [Gateway]

Почувствах необясним гняв. По отношение на секса нямах никакви предразсъдъци. Мисълта за контакт с мъж не ме плашеше, но с Дейн Мечников, или с някой от неговите любовници?

— Артилеристката Херейра може да пристигне тук утре — продължи коментара си Ема. — Бразилският стражеви кораб ще акостира веднага след като завърши орбитата си.

— Защо по дяволите питаш мен? — изръмжах аз. — Шеф на екипажа е Мечников.

— Той предпочита ти да решиш този въпрос, Бродхед. Кой да бъде?

— Все ми е едно! — изревах аз и излязох. Няма обаче начин да избягаш от отговорността за вземане на решение. Невземането на решение само по себе си също представлява решение Шики да не бъде включен в екипажа. Ако бях настоявал, щяха да го включат. Без такова настояване несъмнено щяха да предпочетат Сузи.

На следващия ден правех всичко, за да избягвам местата, където можех да попадна на Шики. Хванах едно ново зайче в „Синия ад“. Току-що бе завършила класните занятия. С нея прекарах и нощта. Дори не отидох в стаята си за чисто бельо. Изхвърлих замърсеното и си купих ново. Знаех много добре местата, където Шики би могъл да ме потърси — „Синия ад“, Централния парк, музея — и не припарвах там. Направих една дълга и безцелна разходка в запуснати тунели, където не срещнах никого. Върнах се късно през нощта.

После се възползвах от случая и отидох на прощално празненство. Може би и Шики щеше да е там, но наоколо щеше да има и много други хора.

Там беше. Там беше и Луиз Форханд. Всъщност изглежда, че тя беше в центъра на вниманието. Не знаех, че се е върнала.