Господарят на мрака
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на мрака». Краткое содержание книги:
— И аз трябва да се връщам у дома, преди татко да дойде да ме търси. Сбогом, милорд… радвам се, че не са те отделили от главата ти.
Тя тръгна с отмерени стъпки към мястото, където беше вързан конят й. Хайме я последва.
— Алета, почакай! — Той хвана ръката й и я извъртя, за да я накара да застане с лице към него. — Каква е причината?
— Какво?
— Каза, че имаш причина, поради която трябва да те взема със себе си.
— Остави, Хайме, няма нищо — отговори тя с лекота в гласа. — Това няма да те заинтересува.
Наистина, помисли тя тъжно, можеше да го обича до полуда, но той все пак нямаше да се интересува от нея или от детето им.
— Повярвай ми, любов моя — изрече Хайме с такова яростно убеждение, че тя беше склонна да му повярва, — ако имаше някакъв начин да те защитя и да не загубя приятелството на Хенри, щях да те отведа веднага със себе си. Ти си моя, Алета, а аз не се отказвам лесно от това, което е мое. Ако следователите на Хенри бяха работили по-бързо, днес щях да имам повече власт от баща ти или от Грей. Но истината скоро ще се разбере и титлата и имуществата ми ще ми бъдат върнати.
— Ще бъде твърде късно.
Прехапвайки устни, тя отвърна поглед.
Объркан от думите й, Хайме се замисли. Нямаше представа какво иска да каже тя.
— Не, Алета, не мога да измисля как да попреча на Грей да те докосне отново. Може сега да нямам пукнато пени, но не съм безпомощен. Тази бясна страст към тебе ме е овладяла изцяло. Докато не се видим отново, милейди, не забравяй срещата ни на това уединено място.
После тя отново се озова в прегръдките му, вкусвайки сладкото мъчение на целувката му, усещайки твърдия натиск на тялото му. Откъсвайки се рязко от нея, той се извърна, метна мъртвия елен през седлото, скочи зад него и се отдалечи.
Да остави Алета беше най-трудното, което някога беше правил. Знаеше, че я обича, макар да имаше сериозни основания да я ненавижда, но практичната му природа беше взела връх, когато малко оставаше да я метне на седлото и да я отвлече. Като нямаше къде да отиде и да се скрие, хората на краля щяха да го хванат само за броени часове. И може би отново щяха да го хвърлят в тъмницата. Или това щеше да му струва главата.
Хайме знаеше, че Грей вероятно остане в Лондон, тъй като кралят му беше наредил да не напуска града, докато трае разследването. Което означаваше, че Ивън няма да се върне в Уелс при невестата си в скоро време, а това даваше на Хайме време да премисли възможностите пред себе си и Алета.
Кулата на Крисит не се беше променила особено през времето, докато го бе отсъствал, реши Хайме, когато заедно със стражите мина покрай срутената крепостна стена.
— Жалка работа — забеляза капитан Хенкок, оглеждайки кулата с открито презрение. — Изглежда малко вероятно тези древни руини да крият богатството, което крал Хенри очаква.
Хайме не каза нищо, предпочитайки вместо това да наблюдава изражението на лицето на Хенкок, когато сандъците със злато и сребро бъдат извадени от тайната стая под неговата кула.
Рицарите на Хайме се бяха струпали в двора, за да го приветстват. Гейлърд стоеше начело със загрижено лице.
— Господи, Хайме! — извика старецът. — Чухме, че са те хвърлили в тъмница и очакваш екзекуция!
— Така беше — изрече мрачно Хайме — и щеше да бъде, ако не беше милостта на краля.
Гейлърд като че ли не повярва.
— Не разбирам. Господ знае, че нямаш особена причина да очакваш милост от краля.
— Това е дълга история, Гейлърд, ще ти обясня по-късно. Моите приятели тук — и той махна към кралските стражи — имат нужда от храна и питие, за да се подкрепят за обратния път към Лондон.
— Веднага ли се връщате? — обърна се към капитан Хенкок.
— Да — изрече сериозно капитанът. — След като свършим работата си тук, няма причина да се бавим.
Той изпрати многозначителен поглед към Хайме, докато в същото време не изпускаше от вниманието си множеството въоръжени мъже, събрани наоколо. Бяха повече от достатъчно, за да накарат неговите малобройни войници да избягат, за да си спасят живота, ако господарят им дадеше съответната заповед. Но честта на Хайме беше заложена тук. Той беше длъжен да предаде богатството си, както беше обещал.
Отпращайки Гейлърд и наемниците си, Хайме поведе капитан Хенкок и хората му вътре в кулата и надолу към склада. Като избута няколко бъчви с брашно и солена риба, той посочи един железен кръг, вдълбан в пода. Двама мъже скочиха напред, вдигнаха капака и надникнаха предпазливо в мрачината.
— Факел — заповяда троснато Хенкок.
Когато му подадоха факела, той внимателно слезе по стъпалата в ямата, където беше складирано богатството на Хайме. Последваха го двама войници. Бързо подадоха няколко малки сандъка на другите, които чакаха горе, докато Хайме гледаше със стоическо примирение. Да предаде богатството си на краля беше нищо в сравнение с това, да си върне живота.