Господарят на мрака

Веждите на Хайме се вдигнаха изненадано.

— Роуина е в Лондон?

— Така изглежда.

Той се усмихна широко.

— Съпруг, казвате?

Внезапно очите му се спряха на един свиреп, буен лорд от пограничните области на Шотландия, с когото наскоро се беше запознал — див и суров като страната, която представляваше. Лорд Кълън Макдонъф беше в Лондон от няколко седмици, търсейки помощта на Хенри, за да потуши един малък бунт. Мъж на средна възраст, преживял няколко съпруги, в момента той не беше женен. Говореше се, че лордът с огненочервена коса и сякаш пламтяща брада е безмилостен боец и безкомпромисен господар, чиито груби маниери оставят какво да се желае. Хайме беше говорил с него няколко пъти след пристигането си в Лондон и смяташе че ще бъде съвършен партньор за отмъстителна вещица като Роуина. Бракът с мъж като Макдонъф щеше да бъде живо наказание, помисли радостно Хайме.

Хенри видя накъде гледа Хайме и се усмихна с очевидно одобрение.

— Лорд Макдонъф търси помощ. Хрумна ми, че мога да му я дам, ако се съгласи с условията ми. Интимна сватба утре в покоите ще може да се уреди лесно, мисля. Прости ми, ако не те поканя.

— Пропускаме ли нещо?

Алета избра този момент, за да се присъедини към Хайме и Хенри. Премести поглед от краля към съпруга си, питайки се защо и двамата изглеждат доста доволни от себе си.

— Не, милейди. — Хайме се усмихна, обвивайки ръка около раменете й, за да я притегли към себе ся. — Ние с тебе ще се заемем с по-важни неща и няма да имаме много време да се посвещаваме на други работи. — Очите му блеснаха дяволито, а Хенри открито се засмя на сексуалния му намек.