Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Почука на вратата.
— Рейчъл?
Отговор не последва. Не бе възможно да бе заспала — Амира твърдеше, че никога през последните три години не била лягала преди три сутринта.
Почука отново. Открехнатата врата лесно се отвори под натиска на кокалчетата му.
— Рейчъл? Аз съм, Сам.
Влезе, любопитен пряко себе си; никога не бе влизал в кабината на Амира. Вместо да е в безпорядък с разхвърляни чаршафи, пепел от пура и разпилени дрехи, помещението изглеждаше придирчиво чисто. Диванът и столовете бяха грижливо нагласени, лавиците с научни справочници — внимателно подредени. В един миг се почуди дали тя изобщо живееше тук, докато не видя шлюпките от начупените фъстъци, които лежаха в полукръг под компютърната масичка.
Усмихна се благо и пристъпи към нея. Погледът му се спря върху екрана и бе привлечен от собственото му име, което бе изписано върху него.
Двете страници на документа се намираха в близкия принтер. Той взе горната страница и зачете.
ЕИР
Поверително
От: Р. Амира
До: Е. Глин
Относно: С. Макфарлън
От последния доклад насам субектът е все повече погълнат от метеорита и от невъзможността той да бъде разбран. Все още е раздвоен относно проекта и самия Лойд, който го е въвлякъл в него почти пряко волята му, и от проблемите, които предизвиква метеоритът. Помежду си говорим малко за други неща — поне допреди онова, което се случи тази сутрин. Не съм сигурна дали е бил напълно откровен с мен, но не ми е удобно да насилвам повече нещата.
След като бе открит метеоритът, започнах разговор за предишната му теория за съществуването на междузвездни метеорити. Макар и без особено желание в началото, той скоро се разпали, обясни как тази теория е приложима спрямо метеорита Десоласион. Изпитваше обаче нужда от известна дискретност и ме помоли да не споделям опасенията му с никого. Както сигурно си разбрал от тазсутрешното обсъждане, вярата му в междузвездния характер на метеорита се засилва все повече.
Чу притварянето на врата, тихото ахване. Макфарлън се обърна. Амира стоеше облегната на вратата на кабината. Беше още облечена за вечеря, в дълга до коляното черна рокля, ала бе наметнала арктическото си яке на раменете за пътуването си до интендантството. Тъкмо изваждаше ново пакетче фъстъци от джоба му. Погледна го, след това — листа в ръцете му, и застина на място.
В един миг двамата просто само се гледаха. Бавно, сякаш от само себе си пакетчето с фъстъци се мушна обратно в джоба на якето.
Макфарлън усети как го обгръща чувството на пустота и безнадеждност. Сякаш не можеше да намери повече емоционални ресурси, на които да се опре подир всичките удари напоследък.
— Е — рече накрая той, — изглежда май не съм единственият Юда на борда на този кораб.
Амира отвърна на погледа му, лицето й бе пребледняло.
— Навик ли ти е да нахлуваш в стаите на другите хора и да четеш личните им документи?
Макфарлън се усмихна хладно. Хвърли листа на писалището.
— Съжалявам, но това съчинение е незадоволително. Двойствен е погрешно написано. Ели няма да ти пише червена точка днес. — Пристъпи към вратата, но тя още бе блокирана от тялото й. — Моля, отдръпни се настрани.
Амира се поколеба, сведе поглед, ала не отстъпи.
— Почакай — рече тя.
— Казах да се отдръпнеш.
Тя кимна към принтера.
— Не и докато не прочетеш останалото.
Обля го вълна на ярост и той вдигна ръка да я отмести настрани. Но после се овладя.
— Прочетох достатъчно, благодаря. А сега се разкарай от пътя ми.
— Прочети и останалото. Тогава можеш да си вървиш.
Амира премигна и облиза устни. Държеше обаче позицията си.
Той издържа на погледа й — минута, може би — две. След това се обърна, взе втората страница на доклада и зачете.
Аз съм склонна да се съглася с него. Има силни, ако не и неопровержими доказателства, че метеоритът е дошъл далеч отвъд Слънчевата система. Теорията на Сам е реабилитирана. Освен това не намирам доказателства за обсебеност у него, нито пък нещо друго, което би могло да представлява заплаха за експедицията. Тъкмо обратното: метеоритът изглежда събужда учения у него. Все по-малко забелязвам онази негова саркастична, отбранителна и понякога наемническа страна от характера му, която бе толкова очевидна в началото; това е заменено от ненаситно любопитство, от дълбоко желание да разбере какво представлява тази странна скала.