В това време на кутера всичко си вървеше в обичайния ред. Джаспър, както и самият „Вихър“, очакваха да задуха бреговият вятър, а войниците, привикнали към ранно ставане, до един се бяха натъркаляли върху своите сламеници в главния трюм. На палубата стояха само екипажът, мистър Мюр и двете жени. Интендантът с всички сили се стараеше да се хареса на девойката, но нашата героиня не обръщаше внимание на тези ухажвания, които отдаваше отчасти на обичайната за всички военни галантност и отчасти може би на собственото си красиво личице. Тя се наслаждаваше на необичайната обстановка и положение, които криеха непознато за нея очарование.
Платната бяха опънати, макар във въздуха да не се чувстваше и най-слаб полъх, а езерото беше така гладко и спокойно, че на кутера не се усещаше никакво движение. Речното течение го беше отнесло на малко повече от половин миля от брега и сега той лежеше неподвижен, сякаш прикован на място, прекрасен със своите пропорции и форми. Младият Джаспър се намираше на юта, достатъчно близо, за да чува откъслеци от разговора, който се водеше между Мейбъл и интенданта, но младежът беше твърде скромен и стеснителен и прекалено погълнат от задълженията си, за да направи опит да се намеси в него. Прекрасните сипи очи на Мейбъл следяха всяко негово движение с такова очарователно любопитство, че неведнъж се налагаше интендантът да повтаря своите комплименти, за да ги чуе девойката, дотолкова беше заета тя да следи всичко, което ставаше на кутера, и можем да добавим, безразлична към красноречието на събеседника си. Накрая дори и мистър Мюр замлъкна и над водата се възцари пълна тишина.
Скоро наблизо до форта се чу изтрополяването на гребло в лодка и звукът отекна така отчетливо, сякаш се беше разнесъл на самата палуба. После долетя някакво тихо шумолене, сякаш въздъхна самата нощ, платната запърхаха, мачтата заскърца и кливерът заплющя. След тези добре познати звуци кутерът леко се наклони настрани и платната му се издуха.
— Ето го и вятъра, Акдърсън! — извика Джаспър на най-старшия от моряците. — Грабвай руля!
Тази кратка заповед беше незабавно изпълнена, рулят се обърна така, че да следва посоката на вятъра, носът на кутера леко се отпусна. След няколко минути водата са запени, заклокочи под форщевена51, „Вихър“ се плъзна по езерото и се понесе със скорост пет мили в час. На кутера всичко се вършеше мълчаливо, докато Джаспър не даде отново команда:
— Отпускайте постепенно шкотите52 и се придържайте до брега.
В този момент именно тримата мъже излязоха от задната каюта и се изкачиха на палубата.
— Както се вижда, нямаш голямо желание да се доближаваш много до нашите съседи французите, Джаспър — забеляза Мюр, който се възползва от случая да възобнови разговора. — Това е добре, това е добре, най-малко аз ще взема да те укорявам за твоята предпазливост, защото мразя канадците не по-малко от теб.
— Аз се придържам към този бряг заради вятъра, мистър Мюр. На късо разстояние до сушата бреговият вятър винаги е по-силен, стига обаче да не се приближиш дотолкова, че да попаднеш в завета на дърветата. Трябва да прекосим залива Мексико, а после спазвайки същия курс, ще излезем в открити води.
— Радвам се все пак, че не се налага да прекосим Мексиканския залив — намеси се Кап. — Това е част от света, която не бих желал да посетя с такава езерна черупка, като вашата. Кажете, мастьр Сладка вода, при буря вашият кутер подчинява ли се на руля?
— Дори много добре, мастьр Кан, но охотно се подчинява и на вятъра, както и всеки друг кораб, когато се движи много бързо.
— Предполагам, че ви се намират такива неща като рифове53, макар че едва ли имате случай да ги използвате?
вернуться
51
Форщевен — носовата част на кила. — Б. пр.
вернуться
52
Шкота — въже за спъване на долния ъгъл на платното. — Б. пр.
вернуться
53
Рифове — ленти, нашити върху платно. При използването им площта на платното се намалява, — Б. пр.
