Създадена за любов

От устата му се изсипа порой от ругатни — поне така предположи Кендъл, защото той заговори твърде бързо и разпалено на собствения си език и тя не успя да го разбере. В края на гневната му реч чу да споменава името на Брент и се обърна още веднъж към него със светнали, умоляващи очи.

— Червена лисицо, Брент няма да разбере! Той няма да се върне още месеци наред! Ние ще се промъкваме в пристанищата и ще предаваме на Конфедерацията всички боеприпаси и кораби, до които се доберем. Аз разбирам малко от оръдия. — Тя се поколеба за миг и блясъкът в очите й помръкна. — Достатъчно дълго време прекарах във Форт Тейлър и понаучих някои неща. Тези са марка „Парот“ — тя посочи оръдията на палубата. — И ако имаме късмет, все още ще стрелят добре. Защо не ме слушаш, Червена лисицо? Не разбираш ли? Ще пребоядисаме шхуната и ще я кръстим „Гордостта на Юга“! Двайсет души екипаж ще е достатъчен — десетина бели и десетина индианци! И…

— Една жена? — с печален скептицизъм попита Червената лисица.

— Да — тихо отвърна Кендъл. — Аз съм добър моряк, Червена лисицо. Доказах го, когато успях да стигна дотук в лодка! Ще внимаваме. Ще изпробваме крилата си, преди да полетим! Аз съм южнячка и трябва да участвам във войната!

— Искаш да се биеш или искаш да си отмъстиш?

— Има ли значение?

— Ако те хванат, знаеш какво ще се случи.

Тя срещна погледа му, без да трепне.

— Да, знам.

Котвата се върна с трясък на мястото си и Червената лисица отново заговори:

— Няма да сторя това на единствения бял човек, когото мога да нарека приятел.

— Тогава аз ще го направя без теб — твърдо отсече Кендъл. Червената лисица въздъхна уморено. Не бяха споменали смъртта на Аполка, но Кендъл знаеше, че той мисли за убитите си жена и син.

— Семейство Армстронг ще те спрат. Никога няма да се съгласят с безразсъдния ти план.

Кендъл сведе очи, за да прикрие усмивката си. Разбра, че го е убедила. А щом беше успяла да убеди един индианец със сърце и воля от стомана, значи можеше да убеди всекиго. „Гордостта на Нова Англия“ щеше да се превърне в „Гордостта на Юга“. Щяха да боядисат шхуната в сиво и да плават в името на Конфедерацията.

Брент нямаше да е доволен, ако разбереше, но Кендъл се надяваше той никога да не научи.

Сега не можеше да мисли за него. Не можеше да размишлява и върху това, че бе пронизала човек, а Червената лисица хладнокръвно го бе довършил. Нямаше време да се пита какво ще стори, ако се натъкне на Джон Мур.

Червената лисица и Брент никога нямаше да разберат, че иска да влезе в схватка с човека, който бе превърнал живота в ад още преди войната.

А Брент беше заминал отдавна. В безкрайните дни и будните нощи й беше трудно да повярва, че той някога я е прегръщал.

Любовта не беше нещо, което може да се докосне. И сега в този хаос, когато брат проливаше кръвта на брата, тя често се питаше дали някога ще успее да протегне ръка към любовта и да я притисне към себе си…