Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
— Какво ще правим сега? — попита Томек.
— Трябва да разгледаме пуеблото, за да съставим план за действие — отвърна Черната светкавица. — Ако успеем да се изкачим на върха на скалата, при която зуните са построили своите вигвами…
— Тогава бихме могли да видим всичко като на длан — прекъсна го Томек.
— Хоуг! Малкия вожд правилно каза.
Боцманът вдигна глава и погледна унило към върховете на скалите, зачервени от изгряващото слънце. Ох, как не обичаше той да се катери по планините! Но тоя път не възрази. Въздъхна тежко, а после измърмори:
— Дяволите непременно ще ги варят в пъкъла заради тоя строеж на къщи, но няма какво да му умуваме сега. Казвате, че трябва да се изкачим на тая планина ли? Е, тогава да не му мислим много. Да вървим!
XXI
Военна хитрост
Към пладне четиримата разузнавачи успяха да се изкачат на големия и плосък връх на стената. Той представляваше скална маса — площадка, която можеше да побере едва няколко души. Откъм пуеблото стената беше недостъпна и отвесна, от другите страни върхът можеше да се стигне след тежко катерене. Поради това положението на селището не беше най-удобно за неговите жители: няколко добри стрелци, укрити на площадката, можеха съвсем успешно да държат в шах пуеблосите, въпреки че отвесната стена закриваше част от постройките. Но трябва да се има пред вид, че пуеблото е било изсечено в скалата още преди да дойдат испанците по тия места с огнестрелното си оръжие.
На върха разузнавачите легнаха по корем. Те можеха удобно да наблюдават разположеното в подножието пуебло, като едва подават главите си извън ръба. По заповед на стопанина си безстрашният Динго остана в подножието на скалата. Това беше необходимо за благоприятното извършване на наблюдението, Послушното куче се спотаи в храсталака, а а това време разузнавачите наблюдаваха върха.
Бинокълът на вожда Дългите очи минаваше от ръка на ръка. Невидими, те с часове наблюдаваха живота на жителите на пуеблото. Тия наблюдения имаха двояка цел. Преди всичко трябваше да открият мястото, където зуните държат Сали, и, второ, като узнаят дневната програма на пуеблосите, щяха да могат по-лесно да съставят нужния план за действие.
Държането на зуните не будеше съмнение, че те водят войнствен, разбойнически живот. Жените и момичетата непрекъснато се мяркаха по терасите. Едни плетяха кошници в различна форма, други правеха от глина красиво моделирани, а после украсявани кани и големи чаши, които, както обясни Черната светкавица, продавали срещу месо или щавени кожи на други племена, дори и на белите заселници.
Трета група пуеблоски приготвяха храната. Върху големи камъни те стриваха на брашно зърна от царевица и желъди, а след това в специални, направени за тая цел, ниски куполообразня пещи печаха хляб, наречен пики. От близките ниви те носеха в пуеблото с кошници царевица, тикви, пъпеши и фасул. Мъжете със закривени тояги, подобни на австралийския бумеранг, ходеха на лов за зайци в близките околности. Черната светкавица — коренен жител на тия места, допълваше наблюденията на приятелите си с най-различни сведения за живота на обитателите на скалните селища.
Пуеблосите използували отлично всички плодове на неплодородната, суха степна земя. Те дори консервирали плодовете на някои кактуси или правели от тях сироп, а от стрити семена, смесени с вода, приготвяли вкусната каша пиноле. От големите агави, по които правели нарези в определено време и на определено място, събирали сладък сок, оставяли го да ферментира и така получавали освежителното и весело настройващо питие пилке, както и ракия, наречена текила. От същото дърво агава вадели и влакната хеникуен, от които приготовлявали въжета и дебело платно. Те били най-добрите тъкачи и грънчари в тоя край. В подземните обредни зали на пуеблото, наречени кивас, мъжете предели памук и тъчели платове. От тях именно наваите, след като получили овци от Испания, се научили да тъкат и произвеждат известните днес навайски пъстри килими и одеяла. Обредният и религиозен живот на пуеблосите бил високо развит. Всяко племе се деляло на клани и тайни общества. Техните събрания ставали на централните площади плацас. Най-често изпълнявали обреда танеца на змията — молитва за дъжд, така необходим за получаване на плодове от неплодородната земя. През време на тоя танец магьосниците-жреци на змията си служели с живи влечуги от най-различен вид, включително и с гърмящи змии. През време на танеца те държели змии в зъбите си, а след свършването на обреда ги отнасяли край селището и ги пущали на свобода, като пратеници на божествата за дъжд. Жреците държали толкова изкусно смъртоносните влечуги, че нямало никаква опасност да бъдат ухапани.