Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
И Тери’л започна да разказва.
74.
Нира
Осира’х отиде да вечеря с бившия губернатор, а Нира и останалите хора се заеха да доуточнят плана си. Удру’х се преструваше, че момичето ще му липсва, и мислеше, че и на нея ще й е тъжно. Жестокият илдириец възнамеряваше да напусне Добро и да забрави всичките си престъпления. Нира нямаше да му позволи да се измъкне.
Ненавиждаше го заради физическия и психически тормоз, на който я бе подлагал. Беше толкова щастлива, когато разбра, че е бременна за първи път. Осира’х беше зачената с любов — нещо непознато дотогава за престолонаследника, чиято цел бе да направи колкото се може повече деца. Искаха да отгледат бебето си в Призматичния палат и да му осигурят всичко необходимо, а ето какво се бе случило.
Откакто научи за преговорите с хидрогите, Нира се питаше какво ли наистина ще направи Джора’х. По време на пленничеството си имаше твърда вяра в него. Сега го приемаше само като „мага-император“, човек, който е загубил сърцето си при наследяването на трона.
Тази вечер ядосаните хора се бяха събрали в една от сградите и очакваха тя да ги поведе. Щяха да покажат на илдирийците докъде се простира гневът им.
— С формалното ни освобождаване илдирийците ни дадоха сила, за която не подозират. Досега са ви възприемали като мекушави и безпомощни. Тази вечер ще им покажем, че не сме им вече пешки. Тази нощ ще изгорим старото, ще заличим белезите и ще положим началото на новия старт. Ще разберем доколко държи на думата си новият губернатор.
Тя погледна децата си. Беше успяла да ги прибере без проблеми от илдирийското поселище: след като Даро’х беше отворил вратите на лагера, вече никой не ги наблюдаваше. Децата бяха просто остатъци от прекратената програма.
Стоунър улови погледа й.
— Няма ли да е опасно за тях? Ами ако дойдат пазачите?
— Важно е да видят това. — Осира’х беше обяснила на братята и сестрите си как са били измамени, че могат да помогнат на империята и че в крайна сметка ще допринесат за гибелта на майчината си раса. Дори Род’х беше прозрял истината и сега всички деца я подкрепяха.
Хората бяха приготвили факли и запалители. Илдирийците се ужасяваха от мрака, но… тази вечер Нира възнамеряваше да им даде пламък, който никога да не забравят.
Събраха се пред размножителните бараки. Всички мразеха тези сгради. Нира взе една факла и подпали близката стена.
— Изгорете ги.
Сградите бяха седем и всяка стая беше пропита с вековни болезнени спомени. Децата й взеха факли и подпалиха другите стени. Включиха се и останалите хора. Нощният вятър помагаше за разпалването на пожара. Бараките започнаха да димят и пращят.
Скоро ярките пламъци привлякоха вниманието на илдирийците в добре осветеното им селище. Откъм сградите на докторите и пазачите започнаха да светят блестители.
— Това не е достатъчно! — изкрещя Бен Стоунър. — Да изгорим и селището им! То е построено с робския труд на нашите прадеди. Ако ние ще започваме отначало, нека и те направят същото.
Разгневената тълпа поде призива и тръгна напред.
— Изгорете им сградите!
Разтревожената Нира усети, че последователите й излизат извън контрол.
— Не! Вече изгорихме бараките — това беше целта ни.
Огънят се разпростираше в сърцата им по-бързо, отколкото поглъщаше постройките.
— Нека си получат заслуженото!
Бараките вече бяха напълно погълнати от пламъците. Нира осъзна, че няма да си възвърне контрола над тълпата, и й призля.
Род’х видя, че гледа към селището, и я дръпна за ръката.
— Сега при баща ми ли ще идем?
Покрай цялата суматоха Нира бе забравила какъв му се пада Удру’х.
— Да, Род’х. Сега ще отидем при баща ти.
75.
Бившият губернатор Удру’х.
Постоянните дози шайинг циркулираха в тялото на Тор’х като пясъчна буря, която затуля слънцето. Наркотикът откъсваше ума на предателя от връзката с тизма. Восъчното му лице не бе изразило никаква емоция, откакто бунтът на Руса’х бе потушен.
— Спиш прекалено спокойно, Тор’х — измърмори Удру’х. — Всички сме принудени да се сблъскваме с последиците от изборите си. — Той се обърна и излезе от стаята на бившия престолонаследник. Трябваше да го премести в резиденцията на Даро’х. Но не сега. Беше поканил Осира’х на прощална вечеря, преди да замине за Илдира, и възнамеряваше да прекара приятно.
Момичето вече го очакваше. Стоеше до масата, облечено в официалната си дреха. Удру’х за момент спря. Беше я отгледал почти като своя дъщеря, научил я беше на всичко необходимо, за да спаси империята — и тя бе успяла. Мисълта за това щеше да го топли винаги, дори да не получеше признание за работата си на Добро, дори ако магът-император го накажеше за стореното на Нира. Важното бе, че програмата беше успяла.