Шинджу

Пазачите приближиха. Вече долавяше какво си говореха.

— Тук е по-тихо и от гроб.

— Проверяваме бързо и се връщаме отпред.

Сано разпозна втория глас — беше на дошина.

Безпокоеше се за коня, вързан на открито точно срещу вратата на Ниу. Мислено се помоли преследвачите да си заминат по-бързо.

В този момент дошинът каза:

— Тук няма никой. Да тръгваме.

Стъпките и гласовете заглъхнаха. Сано мълчаливо благодари на боговете за некадърната полиция. Какъв късмет, че този дошин бе небрежен не само при разследване на палежи, но и при преследване на бегълци. Пусна се от стрехите. Твърдата земя полетя нагоре и се блъсна в него. Той присви колене и се претърколи назад, за да не счупи краката си от удара. Раната на лявото му рамо — от удара на тоягата с шиповете — пое цялата тежест на падането и прокърви. За малко да изкрещи от болка. Овладя се, прехапвайки устни до кръв. Наложи си да стане и да плъзне встрани тежките железни прътове на портата. После я отвори и прибра вътре коня. Върза го за един кол с надеждата, че ще го намери тук, когато… ако се върне.

Пое към къщата. Предстояха му куп трудности. Как ще открие свитъка? Дали изобщо е тук? И ако все пак го намери, как ще избяга с документа, как ще се добере до по-висши инстанции, без да бъде заловен и убит?

Бързо прекоси открития двор. Заобиколи изкуствения водоем, където хората на даймио се упражняваха в плуване и бой с оръжия. Стигна до отсрещните постройки, обзет от предчувствие за близки опасности. И те не закъсняха. Първата го връхлетя, докато минаваше край конюшните. Заедно с пръхтенето и тропота на конете той долови смях. В помещенията на конярите горяха лампи. Светеше и в крилата за прислугата. Сано се приведе под прозорците и се шмугна между постройките. Прекоси втора градина и най-накрая се озова пред огромната представителна къща. Белите й стени се открояваха призрачно на лунната светлина. Множеството покриви над тях се издигаха и се снишаваха като тъмни вълни. Сано видя, че домът се състои от множество постройки, свързани със закрити коридори. Даде си сметка, че разположението е много по-сложно, отколкото на лятната вила. Нямаше никаква представа, къде може да се намират жилищните помещения на младия Ниу, какво оставаше за свитъка!

Най-близката врата го отведе до тясна пътека, която се виеше между гладките огнеупорни стени на складовете. Продължи, докато пътеката свърши, и сви вляво. Нова пътека го поведе в лабиринт от високи дървени огради. Сано изгуби ориентация. Надяваше се, че върви към централната част на къщата, но зидовете създаваха грешна представа, откъде долитат звуците — дали приближаваше към широката улица отвън, или се отдалечаваше във вътрешността? После насред пътеката изникна нова порта. Сано леко я бутна. Тя се отвори със скърцане и вътре се разкри нова просторна градина с три постройки, опасани със закрити веранди. Всички прозорци бяха тъмни и нищо не подсказваше кои са обитателите на тези къщи. Той се промъкна до най-близката веранда и пробва вратата. Беше заключена. После леко я разклати, защото често в богатите домове ключалките бяха доста хлабави — защо да се харчат пари за скъпи брави, когато обикалящите наоколо патрули вършат много по-добра работа за осигуряване на безопасността? Опитите му да я отвори с бутане не дадоха резултат. Опита другите врати със същия успех и се обърна към прозорците, които бяха обезопасени с тънки дървени решетки. Използва меча си, за да счупи решетката. После сряза и разкъса хартиения пласт на прозореца и надникна през пробития отвор.