Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Тя сведе поглед към него, ала вместо да е уплашена, както би трябвало, беше готов да се обзаложи, че в очите й вижда палава искрица.
- Някой ми се струва ядосан - провлачи тя, дръзко и почти безочливо.
- Ти... - Кал сложи ръце на хълбоците си. - .. .ще ми платиш за това.
- И какво ще направиш, здравеняко? Ще ме напляскаш ли?
И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?
Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.
- Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.
- Нима? - Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. -Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.
След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?
А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!
Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче - чорапогащник.
Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.
- От този миг нататък трябва да уточним някои неща между нас. Аз съм главата на това домакинство и очаквам уважение! Да не съм чул още една дързост от теб! Ясен ли съм?
Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.
Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.
- Отново ти тече кръв от устната - каза тя. - Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.
- Никъде няма да ходя, докато не уредим това.
- Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.
Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?
Кал пъхна палец в джоба на дънките си.
- Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.
- Какво?
- Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.
- Дадено.
- Дадено? - Ревът му едва не проби тъпанчетата й. - Това ли е всичко? Май не ти е ясно какво ти казах, защото иначе не би стояла насреща ми, пробутвайки ми някакво си „Дадено“!
Тя се усмихна, защото знаеше, че така още повече ще го под-разни.
- Вярвам, че прямото общуване е много важно за един брак.
- Не говорим за прямо общуване, а че ще те разкъсам на парченца. - Кал поспря и вирна брадичка. - Ще нашаря с голи ръце дупето ти.
- Все едно. - Джейн махна нехайно с ръка, докато отиваше към банята.
Почти й беше жал за него. Той беше мъж на действието и физическата сила, спъван от стриктен морален кодекс и съвест, което правеше една наистина удовлетворителна караница с някоя жена изключително трудна. Най-сетне й стана ясно защо толкова обича футбола със силните му удари и цял куп правила. За него комбинацията от груб физически контакт и незабавна справедливост вероятно бе най-добрият възможен свят.
Това, обаче, представляваше сериозен проблем във връзките с другия пол.
Тя прекоси подобната на крипта баня, отвори шкафчето над мивката и се зае да преглежда съдържанието му.
- Надявам се, че имаш нещо, което здравата щипе.
Когато не й отговори, Джейн се обърна и преглътна с усилие, виждайки го да изхлузва ризата през главата си. Докато се протягаше, ожулените му ребра изпъкнаха, а пъпът му образува тесен овал. Видя копринените косъмчета под мишниците му и белега на рамото.